Костас Царас е роден във Фтиотида през 1928 г. След като завършва Училището за изящни изкуства в Атина, което създава социално осъзнато и политическо творчество под ръководството на С. Папалукас и Г. Морали, художественото образование на Царас започва истински на място през 60-те години, след като се премества в Париж, където остава до 1971 г. Във френската столица той продължава да изучава литография в Училището за изящни изкуства в Париж при М. Бриансон, Е. Клерин. Този период съвпада със срещата на художника с абстрактните течения на Парижката школа и го ориентира към нефигуративен стил на рисуване.
След като се завръща в Гърция, художникът се изразява с пълна свобода както чрез фигурация, така и чрез абстракция. Живописната продукция от периода на пребиваването му в Гърция е вдъхновена от историческите събития, разтърсили съвременна Гърция (диктатура, гражданска война, окупация), както и от родното му село Пеласгия (портрети, ежедневни сцени, дървета, селска архитектура и пейзажи – с други думи, личните преживявания на художника).
Въпреки че създава картини, които сякаш лесно се групират в серии, полиморфизмът на живописния език на Царас не позволява класифицирането на творбите му в определено течение. Художникът често избира техниката в зависимост от темата и възприема различни художествени решения не само според темата, но и в рамките на една и съща тематична единица и в рамките на една година, решения, винаги подчинени на неговите емоции. Това обяснява неговите колебания по отношение на формата и цвета, както и използването на повтарящи се модели. Въпреки че композициите му понякога се основават на линия, а понякога на цвят, Царас бързо проявява предпочитанието си към цвета, разположен в прости геометрични модели или дори взривен на петна. Творбите му обединяват примитивното изкуство, гръцкото изкуство, византийското изкуство и модерното европейско изкуство. Изкуството му е символично и хуманистично, смесвайки сакрално и профанно, сантиментално и политическо, мъченическо и популярно, любов към природата и към човешкия род. Това е свободно изкуство, извън всякаква доктрина, което отлично отразява личността на твореца.
Неговите скулптури, високи дървени колони, разкриват прякото влияние на африканската скулптура и потвърждават, че дейностите му като художник, скулптор и гравьор са в постоянен диалог и взаимодействие. Гравьорската му практика е изключително систематична.
Царас представя творбите си в самостоятелни и групови изложби. Негови творби се намират в Националната библиотека и в Музея за модерно изкуство в Париж, в Общинската пинакотека на Родос и др. Илюстрира книги с неоелинистична и чуждестранна поезия, гръцка митология от Г. Герали и рисува декорите и костюмите за трагедиите „Едип цар“ и „Аякс“ в Гражданския театър на Йоханесбург. Бил е и член на Камарата на изящните изкуства на Гърция.
Царас умира през 1986 г.
