Луиджи Майнолфи е роден в Ротонди, Кампания, през 1948 г. Учи в Академията за изящни изкуства в Неапол. Неизбежно привлечен от културния размах на столицата на авангарда през 60-те години на ХХ век, през 1973 г. той се мести в Торино.
Често описван като постконцептуален от хронологична гледна точка, стилът му се свързва по-тясно с поколението на минималистите, предшестващо неговото. Творчеството му от началото на 70-те години е съсредоточено върху тялото и неговите жестове, като самото тяло е изразното средство. Едно от знаковите му творения е употребата на трасираща хартия с тебеширени контури на тялото му, оставени да се изкривят и деформират във вода. Към края на десетилетието древни символи и архаични мотиви започват да се появяват в творчеството му. Той също така напълно приема теоретичните аспекти на скулптурата, като добавя писмени съчинения като допълнение към много от материалните си творби.
Известно време по-късно отново се появява фигуративната живопис, като биологичните и зоологичните референти подхранват фантастични хибридни и мутирали градове. Редът (градът) се смесва с безпорядъка (фантастичната хибридизация) в теракотени скулптури с подчертано тактилно качество. Освен глината творбите му се допълват от други по-традиционни материали, като бронз, гипс, камък, лава и дърво. Като цяло той постига един по-непреходен и универсално фолклорен подход към скулптурата чрез фантастичното.
Последните две десетилетия на XX век са белязани от множество изложби, сред които в Galleria de’ Foscherari, Болоня, галерия „Алфонсо Артиако“, Поцуоли и галерия „Di Meo“, Париж (1988 г.); галерия „Тучи Русо“, Торино (1989 г.); галерия „Noire“ в Торино (1990 г.); галерия „Пиеро Кавелини“, Бреша (1991 г.); галерия „Джан Ферари“, Милано, и Общинският музей на Римини (1992 г.); галерия „Алфонсо Артиако“, Поцуоли (1993 г.); „Вила деле Розе“, Болоня, и Градската галерия в Прага (1994 г.); Galleria de’ Foscherari, галерия „Студио G7“ и галерия за съвременно изкуство „Ото“, Болоня (1998 г.).
