Луиджи Онтани е роден във Вергато, Болоня, през 1943 г. Въпреки че учи в Академията за изящни изкуства в Болоня, може да се твърди, че военната му служба, през която преминава в Торино между 1963 и 1964 г., е по-решаващото преживяване за творческото му развитие. Онтани използва времето, което прекарва в града, да посещава музеи и авангардни галерии, като така посява семената на културна мрежа от контакти със собственици на галерии и изгряващи творци. През този период той също така чете много, по-специално Аполинер и Пирандело, писатели, които му оказват трайно влияние, проявяващо се в трансгресивния му подход към изкуството и творчеството.
След това единствено по рода си образование Онтани се завръща във Вергато през 1965 г., където продължава да се самообучава и да експериментира с различни техники и материали, като също посещава курс по рисуване от натура в Академията за изящни изкуства. Именно през този период той започва своя проект Oggetti pleonastici, който възхвалява безполезността на предметите, като ги превръща в талисмани или други властови предмети, които творецът носи или нарежда по тялото си или по дървета. Косвено предметът на изследване е винаги самият творец, разглеждан през призмата на митологични, литературни и популярни теми. Мащабът на творбите му варира от безкрайно малък до безкрайно голям. Фотографията му проправя пътя за живи картини – големи инсталации с твореца като предмет и главен герой, изобразен по безброй начини – с които е и най-известен днес.
През 1970 г. Онтани се мести в Рим, където, пряко повлиян и вдъхновен от новата обстановка, разширява кръгозора си и изследва нови начини на изразяване, сходни с ранния пърформънс и концептуалното изкуство. Започва да привлича интерес и да натрупва успехи на международната сцена. През 1977 г. например излага творбите си в Ню Йорк за пръв път в престижната галерия „Зонабенд“. Творческото обаяние на източните влияния също става все по-голямо, естетична взаимовръзка, която е засилена до голяма степен от ключово пътешествие до Индия през 1974 г. – определящ момент в кариерата му. През 1982 г. Онтани участва в плодотворната изложба Italian Art Now: An American Perspective в музея „Гугенхайм“ в Ню Йорк заедно с италианските художници Сандро Киа, Енцо Куки, Джилберто Дзорио, Джузепе Пеноне, Нино Лонгобарди и Ветор Пизани.
През 80-те години, движен от откривателски и творчески дух, стилът на Онтарио клони към все по-сюрреалистични, съноподобни вдъхновения, съчетани с техническо умение. Творецът създава голямо разнообразие от творби от силно различаващи се материали, серия картини, изобразяващи слаби фигури, вдъхновени от митологията, редом до предмети от папиемаше, дърво, порцелан и стъкло.
Десетилетия след появата си Онтани е все така труден за определяне. Човекът, който по различни поводи сам се описва като неверен ангел, като андрогин и младеж, като хермафродит и Стрелец, не помага за разсейване на объркването. Майстор на метаморфозата, той е всички и никой, като си присвоява чертите на Леонардо, Данте, Кришна, Свети Себастиан и дори Пинокио. Творчеството му е пресъздаване на историята на човечеството и на изкуството чрез постоянна трансформация на образа и себе си.
Онтани участва на няколко издания на биеналетата във Венеция, Сидни и Лион. Наскоро се проведоха няколко основни ретроспективни изложби в Музея за модерно изкуство (МоМА) в Ню Йорк (2001 г.), Общинския музей за съвременно изкуство (SMAK) в Гент (2003—2004 г.), Музея за модерно изкуство (MAMbo) в Болоня (2008 г.) и Националната академия „Сан Лука“ в Рим (2017 г.), на която получава Наградата на президента на републиката през 2015 г.
