Лучо Фанти е роден в Болоня през 1945 г. Въпреки че е роден в Италия, той учи в Лондон и се установява в Париж през 1965 г. Фанти бързо започва да излага творбите си във френската столица, където участва в Salon de la Jeune Peinture заедно с други творци от движението „Повествователна фигуративност“, движение, определено от гледна точка на критиката и естетиката в написаното от критика Жералд Гасио-Талабо.
Добавяйки вълшебен хумор, Фанти дава възможност на привидно разнородни послания да съществуват съвместно в изкуството му. В ранните си творби той използва характерни съветски образи, за да изобличава лицемерството на движението. По-късно трагичните и поетичните фигури на Маяковски започват да проникват в изкуството на Фанти, както и вечната тема за природата. Въпреки тези разнообразни източници на интереси и вдъхновение, естетиката на Фанти се характеризира с несъзнателни лични стилистични елементи, които осигуряват цялостната съгласуваност на творчеството му.
Творбите му пътуват по света благодарение на самостоятелни изложби в Париж, Рим, Милано и Венеция, Ним, Гренобъл, Хайлар и Будапеща. През 2011 г. в музея Estrine в Сен-Реми-дьо Прованс се провежда амбициозна двойна ретроспекция на произведенията на Фанти, показваща неговите художествени и театрални произведения.
Както подсказва ретроспекцията от 2011 г., основна допълнителна художествена дейност към живописта на Фанти е създаването на реномирани театрални декори. Фанти си сътрудничи с най-добрите режисьори от своята епоха: Жан-Пиер Венсан, Жан Журдьой, Ермано Олми, Клаус Михаел Грюбер, Бернар Собел, Люк Бонди и Петер Щайн. Благодарение на партньорството си с Петер Щайн получа наградата „Лорънс Оливие“ за най-добри декори на годината през 1986 г. Декорите и дизайните на Фанти са радушно приемани от театри в Париж, Берлин, Брюксел, Залцбург, Лион, Кардиф, Барселона, Бергамо и Лондон .
