Люсиен Верколие е роден в Люксембург-град през 1908 г. Баща му Жан-Батист Верколие е скулптор и учител по изобразително изкуство, а чичо му Жан-Пиер Кьониг е известен архитект в Люксембург. Следователно младият Люсиен расте в семейна среда, в която изкуството и архитектурата са често дискутирани. Вървейки по стъпките на баща си, той учи за скулптор в L’École d’artisans de l’État (днес Lycée des Arts et Métiers) в Люксембург между 1924 и 1927 г. След като учи в Académie Royale des Beaux-Arts в Брюксел (1927 – 1931 г.) и l’École Nationale Supérieure des Beaux-Arts в Париж (1931 – 1933 г.), любопитството му нараства като това на мнозина през първата половина на ХХ век.
От увлечение по Аристид Майол, интересът му преминава към по-радикалната абстракция на майстори като Константин Брънкуши и Жан Арп, стил, който той наистина приема между 1952 и 1955 г. Подобно на ролевите си модели, Верколие предпочита естествени материали и монументални мащаби. Дърво, камък, бронз, мрамор, алабастър и оникс са издълбавани и изваяни от ръцете и инструментите на този скулптор.
Днес скулптури на Верколие могат да се видят в обществени пространства из цяла Европа, но творецът се налага да се бори за признание през смутния период на Втората световна война. В действителност през 1940 г. той отказва да се присъедини към културната камара (Kulturkammer) на нацисткия режим, организация, чиято цел е политическото и идеологическо наблюдение на всяка артистична дейност. Този отказ води до загуба на правото да представя творбите си пред публиката.
На 1 септември 1942 г., след участието му в спонтанното стачно движение срещу принудителното мобилизиране на четири възрастови групи люксембургци (1920 – 1924 г.) в германската армия, Люсиен Верколие е арестуван и съпругата му и двете им деца са депортирани в лагер в Силезия. След две седмици в ареста в затвора в Грунд в Люксембург (от 4 до 19 септември 1942 г.) Верколие е прехвърлен в концентрационните лагери Хинцерт (Германия) и Люблин (Полша). През 1943 г. се присъединява към съпругата и двете си деца в депортационния лагер в Силезия.
За щастие той и семейството му се завръщат в безопасност в Люксембург и негови творби са изложени из цяла Европа. Една от най-известните е The Political Prisoner, инсталирана в гробището в Хинцерт. Неговата бронзова скулптура Interpenetration стои пред Palais de l’Europe в Страсбург. Тази скулптура е изобразена на осемфранковата пощенска марка на Люксембург през 1974 г. Altius, посветена на скока на височина, е изложена в скулптурната градина в Олимпийския музей в Лозана, Швейцария. Друга известна скулптура е мраморният му паметник La Vague, намиращ се на територията на Centre hospitalier neuro-psychiatrique (невропсихиатрична болница) в Етелбрук, Люксембург.
През живота си Верколие прави изложби в: Maison du Grand-Duché de Luxembourg, Брюксел, Белгия (2001 г.); Arsenal, Мец, Франция (1999 г.); Banque Internationale à Luxembourg, Люксембург-град, Люксембург (1995 г.); Електорския дворец, Трир, Германия (1986 г.); Galerie Beaumont, Люксембург-град, Люксембург (1985 г.); Musée national d’histoire et d’art, Люксембург-град, Люксембург (ретроспективна, 1983 г.); Galerie Kutter, Люксембург-град, Люксембург; Musée de la Ville, Мец, Франция (ретроспективна, 1980 г.); Escher Theater, Еш-сюр-Алзет, Люксембург (ретроспективна, 1979 г.); Saarland Museum, Саарбрюкен, Германия (ретроспективна, 1977 г.); Galerie Roque, Париж, Франция (1976 г.); Palais des Arts et de la culture, Брест, Франция (ретроспективна, 1975 г.); Galerie Municipale, Еш-сюр-Алзет, Люксембург (1972 г.); Galerie Villand et Galanis, Париж, Франция (1967 г.).
