Маги Хамблинг е родена в Съдбъри през 1945 г. Семейството ѝ е сплотено, като всички желаят да споделят опита и страстта си с другите. Заедно с майка си Хамблинг учи стандартни бални танци. С брат си – дърводелство. Баща ѝ е този, който развива художествената ѝ страст. Хамблинг първо учи изобразително изкуство при Ивон Дрюри в училище „Амбърфийлд“ в Нактън. През 1960 г. прекарва една година в Източноанглийското училище по живопис и рисуване при Лет Хейнс и Седрик Морис. Впоследствие се записва в Училището по изкуства в Ипсуич (1962–1964 г.), в Училището по изкуства в Камбъруел (1964–1967 г.) и накрая в училището за изящни изкуства „Слейд“ в Лондон (1967–1969 г.). Хамблинг има и преподавателски опит в училището по изкуствата в Уимбълдън.
Въпреки че е плодовит художник, Хамблинг е най-известна със скулптурните си творби, отчасти поради редовните полемики, които предизвикват нейните обществени поръчки. В тематично отношение авторката се вдъхновява от морските пейзажи, особено тези от Северно море – тема, която е довела до създаването на самостоятелна поредица от картини. Другата основна подгрупа произведения в творчеството на художничката са портретите – както на живо, така и посмъртни. Тя вярва, че чрез портрета може да се постигне неповторимо по рода си възпоменание, а оттам и жалеене. Самоопределяща се като феминистка, дълбоко загрижена и ангажирана със социални въпроси, тя изобразява в творбите си предимно жени от частната и обществената сфера.
Кариерата на Хамблинг е белязана от скулптури на обществени места, заради които се е проляло немалко мастило. „Разговор с Оскар Уайлд“, открита през 1998 г., първа разбунва общественото мнение. Статуята, изобразяваща пушач, се показва от гранитен ковчег, предназначен да бъде използван като обществена пейка, за да може публиката да влезе в така наречения „разговор“. Критиците се изказват остро, обявявайки творбата за егоистична самоизява на автора, но обществеността бързо приема скулптурата. В същото време това е най-често нападаната от вандали скулптура в общественото пространство на Лондон, като цигарите редовно се крадат или чупят. В момента тя е премахната за неопределено време.
„Мидата“, изработена от неръждаема стомана в чест на Бенджамин Бритън през 2003 г., се намира на плажа в родното място на Хамблинг – Съфолк. Приета е хладно, а местните жители недоволстват, че „разваля“ девствения район на обществения плаж. Пусната е петиция за премахването ѝ, а откакто е поставена, е била многократно повреждана.
Последният проект на Хамблинг е може би най-деликатният. През ноември 2020 г. тя открива „Скулптура за Мери Уолстънкрафт“ – паметник на феминистката икона в Нюингтън Грийн, Северен Лондон. Мястото е исторически свързано с появата на феминизма в Обединеното кралство. Феминистките писателки и деятелки обаче не посрещат с възторг въпросната скулптура. Уолстънкрафт, представена като малка гола сребърна фигура, е критикувана за прекалено скромния си размер и за идеализирането на голотата, което се приема за лоша услуга на каузата, която се стреми да олицетворява. Хамблинг защитава естетическия си избор, като заявява, че скулптурата се явява отговор на традиционните мъжки героични статуи, отличаващи се с множество „шльонги“ – от мраморните фигури на Елджин до Давид на Микеланджело. За Хамблинг дрехите са нещо детерминистично и следователно ограничаващо и няма как да уловят духа на Уолстънкрафт и нейната борба за правата на жените.
Макар че има влияние предимно в Обединеното кралство, Хамблинг се радва и на известен международен успех, за който най-добре свидетелстват някои от нейните изложби: Центърът за британско изкуство в Йейл, Ню Хейвън, САЩ (1991 г.), „Ермитажа“, Санкт Петербург, Русия (2013 г.), а съвсем наскоро – две важни ретроспективи в Музея за изкуство CAFA, Пекин, и Музея за изкуство „Гуандун“, Гуанджоу, Китай (2019 г.).
През 2010 г. е удостоена с орден CBE.
