Марио Скифано е роден в Хумс, Либия, през 1934 г. Семейството му се мести в Рим по време на Втората световна война. Самоук от ранна възраст и реставратор на керамика по професия творецът възприема постмодерен, метакритически подход, който го поставя в рамките на основните движения на епохата. Въпреки това творчеството му не се ограничава от рамките на определени стилове, както показва успехът му като филмов режисьор и рок музикант.
Личната му естетика се избистря до голяма степен през 60-те години, десетилетие, изпълнено със срещи и промени. През 1962 г. взема участие в изложбата New Realists в галерия „Сидни Джанис“ в Ню Йорк, която представя творческите му връзки с попарт творци като Анди Уорхол и Рой Лихтенщайн. По онова време техниката му е неформална, материални колажи тип „импасто“, в които се използват най-много един или два цвята. В периода около изложбата Скифано започва да усвоява начините на изобразяване на рекламата и медиите. Той излага тези попарт творби и в Ню Йорк, като влиянието на Джим Дайн и Франц Клайн се усеща все по-силно.
По-късно се присъединява към групата „Scuola Romana“, която също така включва Франко Анджели и Тано Феста. Опиянен от вълненията на културния живот и артистичните му кръгове, Скифано развива наркотична зависимост, която му печели прозвището maledetto – „прокълнатия“.
През втората половина на 60-те телевизията, киното и пърформансът започват да привличат вниманието на Скифано. Той съосновава групата Le Stelle с китариста Урбано Орланди. Заедно издават албум, озаглавен Le ultime parole di Brandimonte. Бързо следват и филмови проекти, сред които Satellite през 1968 г., който получава голямо признание. Що се отнася до художествената му дейност, той е дълбоко вдъхновен от ситопечата, тъй като той му позволява да разглежда темите в по-голяма дълбочина. Творбите, които създава през този период, ще бъдат представени на Венецианското биенале през 1984 г. Тези по-късни творби придобиват все по-политически характер, като отразяват събития като войната във Виетнам и масовите социални вълнения чрез филми и фотографии.
Забележителни акценти във филмографията на Шифано са:
– Schifano (16 мм, черно-бял, ням, 1 мин.) (1967 г.)
– Voce della foresta di plastica (16 мм) (1967 г.)
– Satellite (35 мм, черно-бял и цветен, 82 мин.) (1968 г.)
– Umano non umano (35 мм и 16 мм, цветен, 95 мин. – продукция: Mount Street Film) (1969 г.)
– Trapianto, consunzione, morte di Franco Brocani (35 мм и 16 мм, цветен и черно-бял, 120 мин.) (1969 г.)
– Paesaggi (8 мм – супер, цветен) (1970 г.)
– Начална сцена за La Magnifica Ossessione (видео, цветно, 2 мин. – продукция: Rai) (1985 г.)
– Absolut Vodka (видео, цветно, 20 мин., с Роберто Лука Тарони) (1994 г.).
