Марко Блажо е роден в Кошице, Словакия, през 1972 г. Там той учи в Средното училище по изкуства на Кошице (1987 – 1991 г.), преди да се запише в Академията за изящни изкуства и дизайн в Братислава (1991 – 1998 г.). През този период той участва успешно в различни програми в чужбина: една в Националната школа за изящни изкуства в Дижон през 1993 г., и друга – в университета „Слипъри Рок“ в Пенсилвания през 1994 г. По време на това голямо академично пътешествие Блажо придобива умения да борави с различни техники, като например рисуване, чертане, графичен дизайн, фотография и триизмерна изработка на обекти.
Когато се появява на словашката арт сцена през 90-те години на миналия век, неговото ранно творчество включва главно арт инсталации, създадени с най-обикновени предмети или с предмети с трудно определим произход – например, дъвки или детски картонен пъзел, в опит да се провокират очакванията на зрителите. Хартиените репродукции на известни архитектурни паметници също са основен елемент от този ранен период. И при двата подхода се появява един общ елемент: използването на парадокса и на абсурда с цел преосмисляне на вече съществуващи концепции. Оттогава този принцип е залегнал в основата на неговия творчески процес.
Творчеството на Блажо включва множество повтарящи се мотиви от всички периоди на историята (на изкуството): острието на бръснача, кутията (препратка към Анди Уорхол и поп арта като цяло), класическата архитектура, Афродита, препратки към Леонардо да Винчи, Джорджо ди Кирико, Рене Магрит или „Голямата вълна“ на Хокусай. Всъщност въображението на Блажо се подхранва от изкуството, което той харесва. Това, от своя страна, предполага, че неговата собствена подтекстова продукция притежава постмодернистично качество, тъй като всяка алюзия се реинтерпретира и варира чрез използването на най-различни средства. Постоянното съпоставяне на вечните мотиви (класическата архитектура и изкуство) с по-специфични за времето или съвременни образи поражда интересен, но и труден за отговор въпрос: Дали образите на поп културата или съвременните мотиви, които той изследва, са толкова културно значими, колкото и техните предшественици? Това, което Блажо се опитва да създаде, изглежда е нова епоха на класицизма, нов пантеон от (понастоящем) непреходни образи и влияния.
В по-късен период на неговата кариера той създава произведения, като използва дигитален печат – парадоксален избор, който привидно го отдалечава от типичното му лично творчество.
Игриво и изпълнено с препратки, творчеството на Блажо му позволява да се открои доста бързо сред другите творци от неговото поколение. През 1999 г. той участва в съвместната изложба „Безплатно словашко изкуство“ в рамките на биеналето във Венеция, а по-късно същата година получава словашка почетна грамота за това, че достига до финала на конкурса „Тонал ‘99“ в Трнава, Словакия. Някои други негови награди са: наградата „Оскар Чепан“, Братислава (2001 г.); наградата на журито на първото биенале на ибероамериканското графично творчество, Касерес, Испания (2005 г.); победител в 16-ия конкурс за съвременно словашко графично изкуство (2005 г.); наградата „Артслант“, Лос Анджелис, САЩ (2006 г.); наградата на ректора на Академията за изящни изкуства „Ян Матейко“, Краков, Полша; международното триенале на графичните изкуства, Краков, (2012 г.); финалист за наградата „Страбаг“, Виена (2009 г. и 2010 г.).
От 2004 г. Блажо се опитва да сподели своя опит и визия, като преподавател във Факултета по изкуства на Техническия университет в Кошице.
„SILENCE AND ROOM“ е първата голяма монографична изложба в творчеството на Блажо, представена в галерията на Нитра през 2013 г.
