Маркус Люперц е роден през 1941 г. в Либерец, Бохемия, в немскоезичен регион, който е анексиран към нацистка Германия по време на Втората световна война. Учи в Училището по приложни изкуства в Крефелд при Лауренс Гьосенс и прекарва един семестър в Кунстакадемията (Академията за изящни изкуства) в Дюселдорф.
През 1962 г. се установява в Западен Берлин, където се присъединява към галерията „Großgörschen 35“ малко след заминаването на уважаваните й членове Бернд Коберлинг и Карл Хорст Хьодике. Там той развива своето изкуство, мрежата си от контакти – общува с хора като Йорг Имендорф, Георг Базелиц и Герхард Шрьодер (който по-късно става канцлер) и си спечелва репутация. С течение на годините Люперц става известен като „принца на художниците“ заради изключително театралните си и зрелищни публични изяви, егоцентричната си реторика и екстравагантния си начин на живот.
В художествено отношение Люперц целенасочено се противопоставя на основните тенденции от това време, заобикаляйки студената фактология на минималистичните и на концептуалните живописни творби, за да възприеме изцяло неоекспресионизма. Това предполага въвеждане на фигуративност и прости и основни мотиви, използвани по изразителен начин. Ранният му берлински цикъл, описван като „дитирамбични картини“, изложен в галерията му през 1964 г., често се определя като отправна точка на естетиката, която той в крайна сметка ще отстоява и ръководи.
Между 1969 и 1977 г. художникът изследва по-големи формати в поредици, включващи символи, мотиви и откъси от германската история, сред които каските, знамената и военните паметници заемат централно място и имат ключово значение. По това време (1976 г.) художникът е назначен за професор в Staatliche Akademie der Bildenden Künste(Академията за изящни изкуства) в Карлсруе.
Следвайки по-историческия си цикъл, Люперц развива своя „голям стил“, в който наново флиртува с абстракцията, родена преди почти 30 години. Тази способност за поглед назад ще се разпростре във времето, пространството и историята (на изкуството), като под четката на Serienbilder на Люперц през 80-те години на 20 век ще си проправят път художници като Пусен или Коро.
През 1977 г. е организирана първата му ретроспектива в Кунстхале в Хамбург. Положителният прием и публикациите в пресата проправят пътя към последващи изложби в престижни институции като Берн, музея „Stedelijk“ в Амстердам и „Ван Абемюзеум“ в Айндховен.
През 1986 г. е назначен за професор в Академията за изящни изкуства в Дюселдорф, а две години по-късно става неин директор.
Сред забележителните му ретроспективи са: Кунстхале, Хамбург (1977 г.); „Museo Nacional Centro de Arte Reina Sofia“, Мадрид, Испания през 1996 г. в „Musée d’Art Moderne de la Ville de Paris“;
Люперц е носител на следните награди: наградата „Villa Romana“ (1970 г.); наградата на Асоциацията на германските критици (1971 г.); наградата „Ловис Коринт“ (1990 г.); и четвъртата награда „Хулио Гонсалес“ (2004 г.). През 2006 г. получава почетна докторска степен от Академията за изящни изкуства във Вроцлав.
Люперц живее и работи в Берлин, Карлсруе, Дюселдорф и Флоренция, рисува, пише поезия и понякога свири на джаз пиано.
