Марк Франсис е роден в Нютаунардс през 1962 г. Той посещава престижното училище по изкуства „Сейнт Мартин“ (1980—1985) и училището по изкуствата в Челси, Лондон (1985—1986). Свързал се бързо с групата „Млади британски художници“ – едно от най-влиятелните поколения художници в Обединеното кралство – Франсис се възползва от важни възможности като изгряващ художник. Участието му в основополагащи изложби като „Приключението на живописта“ в Кунстферайн Дюселдорф/Щутгарт и „Оттук“ в галериите „Карстен Шуберт“/„Вадингтън“ в Лондон са чудесни примери.
В художествено отношение Франсис съчетава влиянията на своята епоха и много лични теми и сюжети. Що се отнася до техниката и методологията, той предпочита техниката „мокро върху мокро“, предлагаща абстрактно размит завършек, напомнящ Герхард Рихтер. В естетически план в творчеството на Франсис намира място мрежата – основен мотив от втората половина на XX век. Но докато много от колегите му я използват като структурен елемент, Франсис я предпочита заради възможностите за възприемане, които дава. Този графичен инструмент обслужва по-скоро неговите уникални интереси, а именно дългогодишната му страст към науката и как тя може да послужи на художественото творчество. Франсис черпи идеи от различни открития и насища работата си с механични и теоретични елементи. Проникващият в материята поглед на електроните; изображенията на миниатюрните микроскопи на Вселената; графичните интерпретации на данни, получени от радиотелескопите – всички тези технологични чудеса предизвикват и вдъхновяват творчеството на Франсис. Историческата тежест на модернистичната мрежа е балансирана от най-съвременните знания, които тя заимства и имитира. От космоса до микроскопичните плесени – всеки обект е творческа възможност за изследване на хаоса и реда чрез внимателно подбрани слоеве от мотиви.
Не е изненадващо, че Франсис е постоянно търсен през годините. По-долу е представена извадка от негови самостоятелни изложби: „Palazzo Collicola“, Сполето Италия (2022 г.); „Бяла светлина“, галерия Керлин (2019); „В бръмченето на струните има геометрия“, галерия „Пенинсула Артс“, Плимутски университет, Великобритания (2016); „Арена“, галерия „Абът хол“, Великобритания (2010) и „Пулс“, Градска галерия Дъблин, Хю Лейн, Дъблин (2008). Последните му съвместни изложби включват: „Излизане: сексуалност, пол и идентичност“, галерия „Уокър“, Ливърпул, Великобритания (2019); „Абстрактна живопис сега!“ Кунстхале Кремс, Австрия (2017 г.); „Дълбоко в едно съвършено утро“, галерия „Керлин“, Дъблин (2014); „Структурен проект“, Кунстхале Вилхелмсхафен, Германия, (2014): Dirimart, Истанбул (2014 г.); „Да отпразнуваме една творба“, Пинакотек дер Модерн, Мюнхен, Германия (2011); „Сътворяване на новия век – съвременно изкуство от колекцията Dicke“, Музей за съвременно изкуство Форт Колинс (FCMOCA), Форт Колинс, CO, САЩ (2011); LITOS GRAFERA, Kunst Centret Silkeborg Bad, Силкеборг, Дания (2011); „Cream – Kiasma“, Музей за съвременно изкуство, Хелзинки, Финландия (2010); галерии „Керлин“, Дъблин (2010); Музей на изкуствата в Санкт Гален, Санкт Гален, Швейцария (2010); „Какво се крие под повърхността“, Ирландски музей за модерно изкуство, Дъблин (2008); „Изкуството да колекционираш“ (Die Kunst zu sammeln), музей „Кунст Паласт“, Дюселдорф, Германия (2007); „БЪДЕЩИ ИЗКУСТВА“ (ART FUTURES), „Блумбърг СПЕЙС“, Лондон (2005 г.); „Ирландското изкуство днес: от поетичното до политическото“, Чикагски културен център, Чикаго, САЩ; Музей на изкуствата „Макмълън“, Бостънски колеж, Масачузетс, САЩ; Художествена галерия на Нюфаундленд и Лабрадор, Канада, и галерия „Ормео Батс“, Белфаст и Северна Ирландия; PS1 Ню Йорк, Ню Йорк, САЩ; Художествена галерия „Олбрайт-Кнокс“, Бъфало, Ню Йорк (всички 2000 г.); „Изложба от наградата „Glenn Dimplex“ на IMMA“, Ирландски музей на модерното изкуство (1996), „Absolute Vision“; „Нова британска живопис през 90-те години“, Музей за модерно изкуство, Оксфорд (1996); „Усещане“ Млади британски художници от изложбата на колекция Саачи (1997).
Понастоящем Марк Франсис живее и работи в Лондон.
