Мартин Чирино е роден в Лас Палмас де Гран Канария през 1925 г. Творецът възприема рано желязото като материал за изработка на своите произведения и полага усилия да „изкове“ своя път, независимо от младата си възраст. Баща му – военноморски инженер, ръководител в компанията „Бланди Брадърс“ в Пуерто де ла Луз – първоначално го ориентира към военноморската професия, която той упражнява в продължение на няколко години. После синът открива творческия потенциал на желязото, който желае да изследва. През 1944 г. започва да учи изкуство в академията на скулптора Мануел Рамос, в родния си град. След преместването си в Мадрид, той се записва за кратко във Факултета по философия и литература към Университета „Комплутенсе“, за да изучава английска филология, но бързо прекратява обучението си, за да посещава Кралската академия за изящни изкуства „Сан Фернандо“, където през 1952 г. се дипломира като преподавател. След дипломирането си Чирино пътува до Париж, Италия и Лондон, което дава отражение върху кариерата му. В английската столица той завършва творческото си обучение в училището за изящни изкуства „Слейд“. Там той се възхищава на сумерските, египетските и други архаични скулптури в Британския музей и се среща с някои съвременни майстори като Хулио Гонсалес, Хенри Мур, Жан Арп, Константин Бранкузи и Барбара Хепуърт, които в крайна сметка оказват влияние върху похвата на Чирино в скулптурата.
Редовните пътувания до западноафриканското крайбрежие са характерни за ранния етап от живота на твореца, като оформят неговото творческо око и неговото търсене на идентичност. Първата му серия „Черни кралици“ също свидетелства за това. Творби от тази първа колекция са показани на първата му индивидуална изложба, организирана в културния център „Атенео“ в Мадрид. При следващата си изложба, Чирино вече е приет в творческата група „Ел Пасо“, основана през 1957 г., в която участват Антонио Саура, Маноло Миларес, Мануел Ривера, Рафаел Каногар, Луис Фейто, Антонио Суарес, Пабло Серано, Хуана Франсес, Хосе Айлон и Мануел Конде (групата се разпуска през 1960 г. поради несъвместими визии за изкуството).
Изложбите допринасят много за затвърждаване на статута на Чирино по целия свят. През 1959 г., на биеналето в Сао Пауло, цяла една зала от испанския павилион е посветена на неговото творчество. През 1962 г. той прекосява Атлантическия океан за първата си самостоятелна изложба в Ню Йорк, организирана в галерията „Боргенихт“ (преди това, през 1960 г. той представя четири свои творби в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк, като част от произведенията, избрани от Франк О’Хара).
Краят на 60-те години на миналия век има по-ясно изразен културно-политически характер, като се започне с изготвянето на „Манифеста от Ел Йеро“, който свързва канарската идентичност с африканския континент. Следвайки тази вълна, той подписва документа „Афрокан“ в Мадрид. Бързо последва изложбата „Афрокан“, организирана в галерията „Хуана Мордо“ в Мадрид. Изложбата пътува до галерията „Грейс Боргенихт“ в Ню Йорк, като предизвика голям интерес и широко отразяване на проявата в пресата. Канарският символизъм продължава със скулптурата Лейди Харимагуада (1996 г.), която се превръща в символ на града и в награда на Международния филмов фестивал на Лас Палмас де Гран Канария.
В хода на своята кариера Чирино трупа различни признания: през 1980 г. той получава Националната награда за пластични изкуства за цялостно творчество; през 1985 г. му е присъден златен медал за изящни изкуства; през 2004 г. фондация „Реал Каса де ла Монеда“ му присъжда наградата „Томас Франсиско Прието“; през 2007 г. той е обявен за почетен гражданин на мадридската община Сан Себастиан де лос Рейес; през 2008 г. получава международната награда за изящни изкуства на фондация „Кристобал Габарон“; през 2014 г. става почетен член на Кралската академия за изящни изкуства „Сан Фернандо“; през 2016 г. е обявен за почетен гражданин на мадридската община Мората де Тахуня, където живее през последните години от живота си.
През 2015 г. в Кастильо де ла Лус (Лас Палмас де Гран Канария) е открита фондацията „Мартин Чирино“ с цел насърчаване на изкуствата и мисълта. В изложбеното пространство на фондацията е изложена постоянна колекция от 25 произведения на твореца, които представят кратка ретроспекция на неговата кариера.
Чирино почива в Мадрид през 2019 г.
