Мигел Бранку е роден в Кащелу Бранку през 1963 г. Следва във Факултета по изящни изкуства на Лисабонския университет. Като вечния студент по история на изкуството, Бранку фино загатва за учителите си (сред които са майстори като Вато, Шарден, Фрагонар, Гоя, Веласкес, Белини, Стъбс, Хогарт и Тение), като същевременно играе с мистични и самоотнасящи се декори (например Египет или Индия), които се позовават на историята на човечеството. Поради това подходът му е съзнателно постмодерен, въпреки че изглежда във висока степен класически в техническо отношение. Именно употребата на мащаба е онова, с което изкуството на Бранку изпъква от комуникационна гледна точка. Въпреки че обикновено предпочита по-малки мащаби (някои творби да по-малки от пощенска картичка), Бранку не клони към миниатюрите като средство, за да демонстрира техническа сила. Той по-скоро свива мащаба заради възприятието, като въвлича зрителите и ги принуждава да се приближат и да заемат правилно положение, за да оценят напълно творбата му. Казано другояче, само чрез размера на творбите си Бранку оркестрира едно активно физическо взаимодействие с тях.
В областта на скулптурата стратегията на Бранку е сходна, макар и обърната наопаки: тук той предпочита монументалността, за да ангажира зрителите. В допълнение към пространственото взаимодействие последователността се проявява тематично чрез страстта на Бранку към животните като субекти и към дивата природа. Оставяйки настрана средствата или вдъхновението, художникът създава свои собствени спомени за съществуващи отпреди художествени произведения и изрази. Погледът – на субекта му или на зрителя – често заема централно място в композицията и показа ѝ. Интертекстуалността и мащабът са просто похвати, които позволяват разслоеното кръстосано наблюдение.
Като събирач на препратки Бранку не се отнася с презрение към съвременната и популярната култура. Напротив – той черпи от нея, за да акцентира върху контрастите, за да засили мутациите и за да подчертае визуалната хибридизация. С днешните медии идват съвременни практики и техники като цифров печат, цифрова манипулация, колаж и др. Този акцент върху техниката (в изображенията му започват да се появяват камери и други дронове), макар и тя да е антиномична на природата, всъщност до голяма степен служи за възхвалата ѝ.
Страстта на Бранку към изкуството и историята му го отвеждат до преподавателската работа. Изнася лекции в Центъра за изкуства и визуална комуникация „Ar.Co“ (Ar.Co, Centro de Arte e Comunicação Visual) от 1989 г. насам, а в периода 1994 – 2018 г. е ръководител на факултета по рисуване и живопис.
Понастоящем Бранку живее и работи в Лисабон.
