Мимо Паладино е роден в Падули, Кампания, през 1948 г. Той открива страстта си към изкуството с помощта на чичо си, който показва на него и на множеството си племеннички и племенници основните въвеждащи техники. Той се отправя към Венецианското биенале едва на 16-годишна възраст, където е впечатлен от творчеството на Клас Олденбург и Джим Дайн, което проправя пътя за собствената му творческа траектория. От 1964 до 1969 г. учи в Колежа по изкуства „Беневенто“. След експерименти с концептуална и постконцептуална фотография той се насочва към по-експресивна форма на фигуративна живопис, която не е специфично представителна за неговата епоха.
Паладино отказва творческият му глас бъде ограничен от „текущото“ и заедно с Ахиле Бонито Олива основава италианския трансавангард през 1980 г. Движението е замислено като алтернатива на популярния минималистичен и концептуален авангард на времето, който проповядва завръщане към живописта. По тази линия Паладино заимства от етруската култура, за да създаде наситени цветни изображения, изпълнени с хибридни персонажи. От 80-те години нататък също така създава скулптури, като използва по-традиционни материали като стъкло, керамика, дърво, мозайка и стомана.
През 1976 г. открива първата си самостоятелна изложба в Бреша. Две години по-късно пътува до Ню Йорк, където бързо си осигурява изложби в галериите „Мариан Гудман“ и „Анина Носей“.
След неизличимото си впечатление от дете Паладино излага свои творби на Венецианското биенале през 1980 г. по заръка на Ахиле Бонито Олива. Неговите творби са изложени редом с тези на други водещи фигури на трансавангарда, като Сандро Киа, Франческо Клементе, Енцо Куки и Никола Де Мария. След тази първа официална изява групата привлича международно внимание с изложбите си в Kunsthalle в Базел (1980 г.), A new spirit in painting в Кралската академия в Лондон (1981 г.) и Avantguardia-Transavantguardia в Рим (1982 г.).
Неапол организира голяма ретроспективна изложба през 1995 г. Събитието се провежда на три публични места: конюшните на Кралския дворец, Вила Пинятели и Пиаца дел Плебишито. Лондон следва примера на Неапол през 1999 г. с цялостна изложба в South London Gallery. Впоследствие е провъзгласен за почетен член на Кралската академия. Центърът за съвременно изкуство „Луиджи Печи“ в Прато организира ретроспективна изложба през 2002—2003 г.
Други акценти от изложбите му включват: галерия Made in Cloister, Неапол (2017 г.); Museo del Novecento, Милано (2016 г.); With Space in Mind, галерия „Алън Кристеа“, Лондон (2015 г.); Opera Incisa, галерия „Артесукарте“, Модена (2014 г.); Elgiz 13, Национален музей за съвременно изкуство „Елгиз“, Истанбул (2013 г.); Le Strade di Roma, галерия „Алън Кристеа“, Лондон (2012 г.); Palazzo Reale, Милано (2011 г.); Recreation of Salt Mountain, галерия „Виторио Емануеле II“ и Миланската катедрала, Милано (2011 г.); Helmet, „Кастело Сфорцеско“, Милано (2011 г.); The Witnesses, Basilica di Sant’Ambrogio, Милано (2011 г.); Mimmo Paladino February 1917, галерия „Клузер 2“, Мюнхен (2009 г.); Classics of the Contemporary, Museo Nazionale Villa Pisani at Stra, Венеция (2009 г.); Obra Gráfica, културен център „Реколета“, Буенос Айрес (2008 г.); и Музея „Ara Pacis“ (с Брайън Ено), Рим (2008 г.).
