Надежда Олег Ляхова е родена в София през 1960 г. Завършва Художествената академия в родния си град. Тя се появява на сцената на алтернативното съвременно българско изкуство около 1995 г., като създава скулптури и инсталации, състоящи се основно от ръчно изработена хартия.
Надежда Олег Ляхова е високо ценена заради способността си да разкрива „невидимото“, като показва крехките, често ефимерни състояния на предметите, хората и отношенията, които възникват между тях. Това възприятие и преформулиране на невидимото е в основата на нейната практика и признание и е централна част от това, което я откроява в предимно циничния пейзаж на съвременното изкуство.
През годините Надежда Олег Ляхова е възприела на пръв поглед безкраен списък от материали, като търсеният ефект е проект, който диктува или оформя нейния избор на материал: хартия, листове желязо, пирони, лъжици, сапун, пясък, лед, сладолед, локум и захарен памук – в един момент всички те са включени в списъка на използваните от нея материали. В последно време авторката все повече се насочва към видео инсталации и работа с камери в неуморно усилие да улови и обезсмърти неуловимото и изплъзващото се. Тези изразни средства ѝ позволяват също така да инструментализира преходността в своя творчески процес и като творчески субект, както е правила преди със слънцето в своите снимки натюрморти.
През годините проектите на Надежда Олег Ляхова изследват палитра от теми: „Рамки“, видеоинсталация, състояща се от 6 прожекции, е съсредоточена около различни визуални и социални ограничения; „Неудържимата природа на Ренесанса“, „Неустоимият чар на импресионизма“ и „Необоримият аргумент на концептуализма“ са създадени между 2012 и 2013 г. Те се връщат назад по стъпките на знакови движения в историята на изкуството като Ренесанс, импресионизъм и концептуализъм и ги оспорват като показват техните ограничения. Тези инсталации са представени заедно с предишна творба – „Разговор“ (2005 г.), където тя и други творци са записани да обсъждат важни фигури на изкуството и неговата история. „Тежест“ от друга страна е много по-интимен, личен и дори биографичен проект.
Сред нейните най-важни самостоятелни изложби са: „На кухненската маса“, Галерия Little Bird Place, София, България (2020 г.); „Рамки“, Софийска градска художествена галерия, София, България (2013 г.); „Еко истории“, Галерия „Склада“, София, България (2011 г.); „Глобално и дългосрочно ситуацията е положителна“, Софийска градска художествена галерия, София, България (2009 г.); „Умерен оптимизъм“, ул. „6 септември“ № 9, София, България (2008 г.); „Надежда Олег Ляхова“, Център за съвременно изкуство, Панчево, Сърбия (2008 г.); „Софийски лъвове“, Artists’ Association fabs, Варшава, Полша (2006 г.) и Гьоте Институт, София, България (2005 г.); Vanitas, Yokohama Museum of Art, Япония (2004 г.). Тя е лауреат на наградата „Гауденц Б. Руф“ за 2009 г.
Надежда Олег Ляхова живее и работи в София.
