Нана Хертофт е родена във Фредериксберг през 1936 г. Произхождаща от семейство, ориентирано към изкуството (дъщеря е на художниците Хенри и Миле Хируп), тя израства в благотворна среда, която стимулира естествения ѝ интерес към художествените изразни форми. Това ѝ позволява да научи множество важни уроци. Придобива от първа ръка технически познания и има достъп до качествени материали и инструменти, но същевременно изпитва финансовите затруднения и несигурността, които често са неизбежни при избора на тази професионална дейност и начин на живот. Това кара Хертофт да осъзнава много добре свързаните с тях предизвикателства и безспорно има влияние върху собствения ѝ творчески път. В тази все пак привилегирована и обогатяваща среда пътят ѝ се пресича със знакови имена на датското движение „CoBrA“, като Егил Якобсен, Асгер Йорн, Соня Ферлов Манкоба, Елсе Алфелт и Карл-Хенинг Педерсен.
Въпреки знанията и признанието за изкуството на баща си, за разлика от брат си Оле Хируп, който доразвива бащиното им наследството, Нана Хертофт следва стъпките на майка си, като се занимава с тъкане на картини. По-конкретно, тя възприема противоречивата, но уникална техника на майка си, която отбягва традиционния подход. Предимствата на работата в един свободен стил са, че мотивите, формите и пейзажите са изцяло интуитивни, импровизирани, естествени, органични, а оттам и представителни за тъкача, която ги създава. Нейният личен стил прави дебюта си на Есенната художествена изложба през 1960 г. Оттогава Хертофт развива своя собствена лирическа абстракция, като се разгръща в големи независими формати, които, показани заедно, могат да бъдат възприемани като фрагменти от по-голямо кохерентно цяло.
Визуално и технически Хертофт остава вярна на заобикалящата я среда, като използва цветове, типични за Скандинавия – всички те извлечени по естествен начин от местни растения и използвани за боядисване на материали като вълна, памук или лен. В силното си желание да популяризира своята култура и да привлече вниманието към нея през 1972 г. тя се присъединява към „Colourists“ – асоциация, която ѝ отваря много врати. През 1989 г. тя е избрана за председател на асоциацията и използва тази възможност за създаването на положителна динамика чрез съвместни проекти, изложби и публикации. Познанията ѝ за културната инфраструктура на Дания, финансовите възможности (фондации и безвъзмездни средства) и нейната широка мрежа в скандинавските страни са от решаващо значение за нейния успех.
Благодарение на посветеността си в две посоки – като художник, занимаващ се с текстил и с визуални художествени форми, Нана Хертофт заема редица отговорни позиции, включително в различни комитети, Датския съвет на занаятите, 1978 – 1984 г., комисията за изкуства и занаяти към Statens Kunstfond (датска фондация за изкуствата), 1981 – 1983 г., Академичния съвет, 1990 – 1994 г. и от 1996 г. – в Съвета на представителите на Statens Kunstfond. Получавала е редица стипендии и отличия, включително медала „Eckersberg“ през 1987 г., стипендията „Tagea Brandt Travel Scholarship“ през 1991 г. и стипендията „Anne Marie Telmányis“ през 1995 г.
