Никос Хадзикирякос-Гикас е роден в Атина през 1906 г. Майка му, член на знатния род Гика, е родом от остров Хидра, където младият Никос прекарва значително време през младежките си години. Островният пейзаж и цветовите гами оказват влияние върху впечатляващия му поглед и се отразяват на бъдещата му живопис. Подтикнати от училището да преразгледат академичния му път, родителите на Никос го изпращат да учи живопис при Василис Магиасис през 1917 г. и Константинос Партенис през 1921 г. След като завършва гимназия през 1922 г., Хадзикирякос-Гикас се записва във Философския факултет на Атинския университет. Обаче прекъсва обучението си в университета и на следващата година се премества в Париж. Във френската столица той посещава часове по френска и гръцка литература и естетика в Сорбоната. През 1924 г. започва да посещава Академи Рансън.
През този период участва в първите си групови изложби и прави първата си самостоятелна изложба през 1927 г. в галерия „Персие“ в Париж. През следващата година участва в първата си изложба в родната си Атина, заедно със скулптора Михалис Томброс в галерия „Стратигопулу“.
Хадзикирякос-Гикас се вдъхновява от европейския модернизъм от 30-те години на ХХ век, като кубизма и конструктивизма, и успява да приспособи тези стилове в своите мотиви, вдъхновени от Хидра, и богатите хроматични палитри, съчетавайки геометрията с топла светлина и архитектурна естетика.
През 1935 г. Хадзикирякос-Гикас разнообразява творчеството си. Той изследва едновременно скулптурата, текстила, илюстрацията, гравюрата и писането. Заедно с Димитрис Пикионис, Сократис Карантинос и Т. К. Папацонис издава списанието ‘To Trito Mati. Започва да прави дизайни и на театрални костюми за пиеси като Както ви харесва от Уилям Шекспир („Пилешки театър“) и пиесата Ревността на Барбуйе от Молиер („Нова театрална школа“ на С. Карантинос, 1938 г.). Академичното творчество на артиста става по-плодотворно и е публикувано в множество гръцки списания и сборници. След войната академичният труд води до академично преподаване и професорска позиция. От 1945 г. до 1958 г. той преподава в архитектурното училище на НТУА. Избран е за почетен доктор на Солунския университет „Аристотел“ през 1982 г.; за почетен член на британската Кралска академия по изкуствата през 1987 г.; и за почетен доктор на Философския факултет на Атинския университет през 1991 г.
През 1986 г. Хадзикирякос-Гикас дарява 46 свои творби на Националната художествена галерия в Атина, а през 1991 г. дарява триетажната си къща на музея „Бенаки“, за да може имотът му да се превърне в художествена галерия „Никос Хадзикирякос-Гикас“, функционираща като звено към музея „Бенаки“.
Творчеството му се радва на многобройни ретроспективни изложби, сред които: Британски съвет, Атина (1946 г.); Уайтчапъл, Лондон (1968 г.); Национална художествена галерия, Атина, Гърция (1973 г.); Trito Matigallery, Атина, Гърция (1984 г.); Македонски музей за съвременно изкуство, Солун, Гърция (1987 г.); Кралска академия по изкуствата, Лондон (1988 г.). След смъртта му са организирани следните ретроспективни изложби: в музея „Бенаки“, Атина, Гърция (2006 г.) и в Андроския музей за съвременно изкуство, Гърция (2011 г.).
Хадзикирякос-Гикас умира през 1994 г.
