Никълъс Май е роден в Лимавейди през 1962 г. Учи в Художествената академия в Бат (1981—1984 г.), а след това завършва магистратура в колеж „Голдсмитс“ в Лондон (1988—1990 г.).
Още като студент в колежа „Голдсмитс“ произведения на Мей са включени в изложбата „Нови съвременници“ на Института за съвременно изкуство в Лондон през 1989 г. Събитието, известно до 1989 г., когато организацията става независима, като „Млади съвременници“, е водеща годишна изложба на студентски творби. На базата на това си представяне Мей прави първата си самостоятелна изложба през следващата година в U7 Съвременно изкуство в Лондон.
Творчеството на Мей се корени в неговата епоха. В нескончаемите преосмисляния на картините му се прокрадва концептуализмът. На естетическо ниво прозират белезите на абстрактния или „американския“ формализъм на Морис Луис (и до известна степен на Клемънт Грийнбърг), който се изразява в приемането на същностните черти на живописта като плоскост, абстракция и цвят. Обединеното кралство има своите представители на тази философия на живописта, като Джулс Олицки и Лари Пунс.
Въпреки това именно желанието му постоянно да надгражда своето творчество е това, което отличава Мей и с течение на времето се превръща в определящо за творбите му. Той е наистина решен докрай да развива формата на своята живопис в нови и неизследвани области, използвайки нови материали и техники, като същевременно поставя под въпрос естеството на самата живопис.
Както се вижда от списъка на самостоятелните му изложби, популярността на Мей се разраства през 90-те години. Но вместо да разчита на изпитаните естетически тропи, които са го водили досега, той разработва изцяло нов метод, водещ до изцяло нов формален изказ, поставяйки началото на нова глава в своето творчество. По този начин Мей си позволява да върви успоредно с развитието на основните тенденции в живописта, като същевременно прокарва свой собствен път и запазва оригиналността си. В себеоткриването си Мей постига последователност.
Сред най-забележителните му самостоятелни изложби са: U7 Съвременно изкуство, Лондон (1990); Галерия „Джон Ханзард“, Саутхамптън (1990); Галерия „Фрит Стрийт“, Лондон (1991); галерия „Виктория Миро“, Лондон (1994); „Корнърхаус“, Манчестър (1994 г.); Галерията на Южен Лондон (1994 г.); Галерия „Метрополитен“, Университет Лийдс, Лийдс (1994); галерия „Виктория Миро“, Лондон (1996); галерия „291“, Лондон (1998); „Райфълмейкър“, Лондон (2004 г.); и Галерия „Фруела“, Мадрид (2007 г.).
