Нунцио Ди Стефано е роден в Каняно Амитерно, Абруцо, през 1954 г. Той се обучава в Академията за изящни изкуства в Рим под ръководството на Тоти Шалоя. През 1973 г. създава ателието си в бившата сладкарница „Черере“ в квартал „Сан Лоренцо“ в Рим, където Бруно Чекобели, Джани Деси, Джузепе Гало, Пиеро Пици Канела и Марко Тирели също творят.
Нунцио се опитва да определи творческата си дейност като изследване на взаимовръзката между живопис и скулптура. Пространствата са обърнати, споделени или хибридизирани и предизвикват първоначално объркване в зрителя, което бързо отстъпва на преднамерено възприятие и внимание. Скулптурите на Нунцио са произведения, около които човек да се разходи, да ги анализира и да отдели времето да ги оцени и преживее изцяло.
Първата самостоятелна изложба на Нунцио в галерия „Spatia“ в Болцано през 1981 г. бележи началото на дълга серия, която подчертава експериментите на твореца с материали и скулптура. Най-бележит пример за това е изложбата през 1984 г., на която показва първите си големи гипсови скулптури в галерия „Л’Атико“ в Рим. Първата му изложба в Северна Америка се провежда в галерия „Анина Носей“ през 1985 г. На следващата година галерия „Л’Атико“ излага първите му творби от дърво и олово, някои от които след това са изложени на 42-рото Венецианско биенале, където е награден с наградата „2000“ за най-добър млад творец.
В края на XX век Нунцио пътува много и се възползва от безбройните възможности: на Nouvelle Biennale в Париж (1985 г.); L’Italie aujourd’hui в Националния център за съвременно изкуство в Ница (1985 г.); Nuove trame dell’arte в „Кастело Колона“ в Дженацано и Anni Ottanta в общинската галерия в Болоня (1985 г.) Aspekte der Italienischen Kunst в различни градове в Германия (1986 г.); 11-ото Римско квадриенале и Шестото биенале в Сидни (1986 г.); Los Nuevos Romanos в Сантяго де Компостела и Мадрид; Prospekt ‘89 във Франкфурт (1989 г.); Roma interna в Музея за модерно изкуство „Лудвиг“ във Виена (1991 г.); и Третото истанбулско биенале (1992 г.); Преминава също така през изключително плодотворен период в Япония, който включва първа самостоятелна изложба в галерия „Кодама“ в Осака през 1994 г., последвана от участие на биеналето във Фуджисанкей през 1995 г. Скултурата му Ombre е закупена от Музея на открито „Хаконе“ и получава награда за отличие.
Новото хилядолетие е не по-малко изпълнено със събития. Започва със самостоятелна изложба в галерия „Фумагали“ в Бергамо (2000 г.) и включва огромен брой изложби: в галерия „Джорджо Персано“ в Торино; самостоятелна изложба в „Galleria dello Scudo“ във Верона (2005 г.); антологични изложби в Музея за съвременно изкуство в Рим, курирани от Данило Екер, в Музея за съвременно изкуство в Белград и в Хърватската асоциация на художниците в Загреб (всички между 2006 г. и 2007 г.); самостоятелна изложба в музея „Бидерман“ в Донауешинген, Германия (2012 г.); и Museo Riso в Палермо и Pinacoteca di Teora, Италия (2016 г.). През 2018 г. галерия „Казамадре“ в Неапол предоставя пространството за самостоятелната му изложба Nunzio – Giallo di Napoli Nero pece Blu cobalto.
Понастоящем Нунцио живее и работи между Рим и Торино.
