Олаф Мецел е роден в Берлин през 1952 г. Учи в Свободния университет (Freie Universität) и в Берлинския университет по изкуствата (Hochschule der Künste). От 1990 г. е професор в Академията за изящни изкуства в Мюнхен, където е и директор (1995—1999).
Възходът на художника към славата е сладко-горчив, тъй като му донася репутацията на противоречива, проблематична личност. Това се дължи на гафа, причинен от публичната му творба „13.4.81“ (1987 г.). Скулптурата, представляваща кула от натрупани полицейски бариери, поставена в Берлин и вдъхновена естетически от „Ню Йорк Буги Ууги“ на Мондриан (1942—1943 г.), е озаглавена така заради датата, на която в Германия избухват бурни протести след фалшиви съобщения в медиите, че лежащият в затвора член на RAF Сигурд Дебус е починал. Ответната реакция на Мецел спрямо инцидента, макар да идва шест години по-късно по повод на берлинския „Булевард на скулптурите“, шокира обществеността, която я тълкува като декларация в подкрепа на тероризма. Непосредствено след поставянето на произведението то е обект на вандализъм, а Берлинският сенат нарежда да бъде демонтирано. Мецел, тормозен от пресата и заплашван с безброй анонимни телефонни обаждания, напуска Берлин и заминава за Мюнхен в състояние на стрес, тъй като намерението му изобщо не е било да шокира, а да коментира.
И наистина, като скулптор Мецел – с помощта на набитото си за социално-политическите проблеми на своето време око и с подчертания си интерес към сложността на германската и международната история, историята на изкуството и културата – се стреми да отрази времето, в което живеем, да направи видими актуалните проблеми и по този начин да насърчи дебата по наболели социално-културни въпроси. След първоначалния шум около „13.4.81“ художникът вече направлява реакциите на обществеността, като предвижда и дори режисира известни разрушения и/или прояви на вандализъм. Подходът му, който може да се причисли косвено към „контекстуалното изкуство“, е наречен от самия художник „жив контекст“.
Сред скорошните изложби с творби на Мецел са: „Живо изящно изкуство“, Цюрих (2021); „Берлинско детство“, „Вентруп“, Берлин (2020); „Олаф Мецел“, Баварска академия на изящните изкуства, Мюнхен (2020); „пазаруване“, галерия „Клюзер“, Мюнхен (2019); „In die Produktion“, Издателски блок, Берлин (2019); „Олаф Мецел“, „Вентруп“, Берлин (2019); „Олаф Мецел“. „Награда „Йерг Ратгеб“ 2018“, Държавен музей на изкуствата (Städtisches Kunstmuseum), Шпендхаус Ройтлинген, Ройтлинген (2018); „Олаф Мецел и Хаймо Цоберниг“, Галерия „Джентили“, Флоренция (2018); „Олаф Мецел“, музей на изкуствата „Айн Харод“, Кибуц „Айн Харод“, Израел (2018); „Олаф Мецел – Пътуване към Йерусалим“ (Olaf Metzel – Reise nach Jerusalem) Пинакотека на модерността, Мюнхен (2017); „да влезе новото“, „Продуцентенгалери“, Хамбург (2017); „#10 Олаф Мецел“, mezzaterra11 – плоска галерия, Белуно (2017); „Plattenbau“, „Вентруп“, Берлин (2017); „Art Basel Feature“, Базел (2016); „Sixpack“, галерия „Клюзер“, Мюнхен (2016); „Олаф Мецел – Ханс фон Мареес“. „Eine Annäherung“, Нова Пинакотека, Мюнхен (2016); „Deutsche Kiste“, Нойес Музеум Нюрнберг, Нюрнберг (2016); „Олаф Мецел, Deutsche Kist“e, Нойес Музеум Нюрнберг, Нюрнберг (2015).
Мецел живее и работи в Мюнхен.
