Патрик Хики е роден през 1927 г. в Банну – преди Индия, а сега Пакистан. Семейството му се връща в Бедфорд, Англия, когато Хики е още дете. Запален по изкуството от ранна възраст и решен да стане художник, Хики въпреки това прави прагматичния избор да изучава по-сигурна професия. Това го подтиква да се премести в Ирландия, за да учи архитектура в Университетския колеж в Дъблин (1948-1954). След дипломирането си, за да добие представа за професията, работи при архитекта Майкъл Скот.
Именно по време на този стаж започва да посвещава по-голямата част от свободното си време на изкуството. Фактът, че първата му изложба – „Пейзажи от Уиклоу“ в рамките на Ирландската изложба на живото изкуство – е само година след дипломирането му, е доказателство за неговата отдаденост. През 1957 г. Хики възприема техниката, която ще се превърне в синоним на неговото изкуство: гравюрата. През същата година получава стипендия от италианското правителство. Осемте месеца, прекарани в средиземноморската страна, са плодотворни; в Scuolo del Libro в Урбино той усвоява техниките на офорта и литографията.
Макар и сравнително кратко, пътуването до Италия е повратна точка, тъй като осигурява образование и възможности, недостъпни в Ирландия по онова време. Осъзнаването на това обстоятелство го подтиква да обърне внимание на ситуацията у дома, като през 1961 г. основава Графичното студио на улица „Ъпър Маунт“ 18 в Дъблин, с което значително допринася за появата на модерното графично изкуство в Ирландия. Хики, движещата сила на проекта, остава водеща фигура в студиото до 1970 г., когато тази отговорност е прехвърлена на Мери Фарл Пауърс.
В желанието си съществено да развива художественото образование в Ирландия, Хики се оттегля от ръководството на Графичното студио, за да се присъедини към Националния колеж по изобразително изкуство и дизайн. Въпреки сложните работни взаимоотношения с партньори и колеги, с които рядко се разбира (особено в политическо отношение), през май 1972 г. Хики е назначен за член на управителния съвет на колежа.
В художествен план основополагащо преживяване след Италия представлява едно пътуване до Корфу . Там той създава прочутата си серия офорти „Месеци“, отличаваща се с декоративна работа с линиите, сравнявана често с японската гравюра. Въпреки че по онова време не е наясно с традиционните японски мотиви, Хики се влюбва в тях и се превръща в техен познавач и колекционер. Може би това разбиране е довело до усъвършенстване на собствената му работа по поредиците „Азбука“ (1988) и „ Езопови басни“ (1990 г.).
През 1973 г. една нелека диагноза – болест на Паркинсон, вместо да отслаби духа на художника, се превръща в тласък за нови проекти. Той поема преподавателска работа и чете история на изкуството и италиански език в Университетския колеж в Дъблин (1980-1984), през 1986 г. е назначен за ръководител на специалност „Живопис“ в Националния колеж по изобразително изкуство и дизайн, а през 1989 г. става почетен член на Кралския институт на архитектите на Ирландия. Макар че през 1990 г. вече е твърде отслабнал, за да продължи да преподава, все пак организира изложба през 1997 г.
Хики почива през 1998 г. През 2000 г. в галерията на Графичното студио е организирана посмъртна изложба на негови пейзажни гравюри от 70-те години.
