Пат Андреа е роден през 1942 г. в Хага. Син на илюстраторката Мети Незер и художника Кийс Андреа, той е отгледан в среда, която подпомага творчеството. В този благоприятен контекст се проявява преждевременно развитият талант. През 1948 г., на шестгодишна възраст, рисунките му са отличени с първа награда за творчество. Обаче въпреки вродените си заложби, първоначалното академично желание на Андреа е да учи медицина. Едва след обиколка за вдъхновение в Koninklijk Academie van Beeldende Kunsten (Кралската академия за изящни изкуства) в Хага той променя плановете си и решава да следва рисуване. През 1960 г. той се записва в Кралската академия за изящни изкуства под ръководството на майстори като Вестеринк, Валтер Нобе и Петер Блокхойс.
Две години след като завършва през 1967 г., получава наградата за рисуване „Якоб Марис“. Една година по-късно той се възползва от възможността да изложи работата си в Gemeentemuseum (днес познат като Kunstmuseum) в родния си град. На това събитие пътят на Андреа се пресича с този на белгийския художествен критик Пиер Стеркс, който след срещата им започва да разпространява творчеството на нидерландския художник в съседската страна.
През 70-те години преобладават колаборациите, предимно с основателите на ABN Group, както и с Валтер Нобе и Петер Блокхойс. През 1976 г., благодарение на отворена покана от страна на френския художествен критик Жан Клер, Андреа успява да покаже някои от творбите си в Париж за пръв път в галерия Jean Briance. Следват многобройни изложби във френската столица, което в крайна сметка води до преместването на Андреа в града през 1979 г. През следващото десетилетие преобладава създаването на илюстрации за културни, литературни или художествени списания. Клер кани повторно Андреа да участва във важна изложба, която той курира, включваща личности като Джим Дайн, Дейвид Хокни, Китай, Реймънд Мейсън и Оливие О. Оливие. Това събитие отбелязва раждането на важно движение от втората половина на XX век: la Nouvelle Subjectivité. Видимостта, която принадлежността към изложбата му предоставя, дава възможност на Андреа да пътува по света да представи творчеството си и да участва в основните културни събития, които отбелязват творческото летоброене.
Радвайки се на международно признание, рисувачът се обръща към преподаването. Неговият приятел Пиер Стеркс подпомага преместването му в Белгия, като го кани да води ателие по рисуване в l’Ecole de Recherche Graphique (Училище за изследвания на графиката) в Брюксел. Подобна инициатива се провежда през 1984 г. във Висшето училище за изящни изкуства в Париж.
От художествена гледна точка произведенията на Андреа са прорязани от повтарящи се теми и фигури. Трезв еротизъм е навсякъде, сякаш неволно разлят по цялото платно. Секс, насилие, смърт, магия и сюрреализъм са тематично преплетени в затворени, силно архитектурни пространства, които показват нестабилни и обзети от паника фигури, а често присъства и куче.
