Педру Проенса е роден в Лубанго (Ангола) през 1962 г. Започва да рисува още на 13 години, като се посвещава на комикси. След неуспешно кандидатстване в Лисабонската школа за изящни изкуства (ESBAL), за да следва архитектура, Проенса учи за кратко в Националната школа за изящни изкуства в Лисабон (1980 – 1982 г.), където се запознава с професор Жоао Виейра, живописец, който по-късно ще му окаже огромно влияние като художник. Мотивиран и вдъхновен, той се записва във Факултета за изящни изкуства на Лисабонския университет, където се дипломира през 1986 г. През студентските си години е много активен – основава групата „Омеостетико“, чийто членове включват Мануел Жоао Виейра, Педру Португал, Иво и Шана.
Проенса е живописец, илюстратор, писател, а също и композитор, и творбите му са естествено еклектични. Образите му приличат на хранилище за културен саботаж – извлечени с еднаква наслада от западната история на изкуството и гръцката литература, от Изтока и примитивното. Въображаемият му мизансцен е изпълнен с алегорични хора и животни. Алегориите на Проенса обаче не са просто комични. Те съществуват и като сериозен опит за трансформиране на една трудна реалност чрез процеса на метаморфоза.
След първата изложба на групата „Омеостетико“ през 1984 г. Проенса прави първите си самостоятелни изложби следващата година в Каза Босаже в Сетубал и в галерия „Комикос“ в Лисабон. Оттогава е имал няколко самостоятелни изложби във фондацията „Калуст Гулбенкян“ в Лисабон; в галерия „Фукарес“ в Мадрид; в Кунстферайн във Франкфурт; и в галерия „Педра Оливейра“ в Порто.
През 1983 г. му е присъдена наградата „Надир Афонсо“ и получава специално отличие на Фестивала в Кан сюр Мер. През 1985 г. му е присъдена наградата „Acquisition“ на Петото триенале на Индия, а през 1993 г. печели приза „Униао Латина“ за една инсталация в централата на фондация „Калуст Гулбенкян“. През 1996 г. печели наградата „Еишо Атлантико“, а през 1997 г. – Първа награда на Салон де Отоньо де Пласенсия.
Проенса живее и работи в Лисабон.
