Пол Гопал-Чаудъри е роден в Индия през 1949 г. Учи в Лондон, в Училището по изкуства в Камбъруел (1967—1968 г.) и Училището за изящни изкуства „Слейд“ (1968—1973 г.). След като години наред се доказва като художник, Гопал-Чаудъри започва академична кариера като преподавател в Училището по изкуствата в Челси, в университета в Лийдс и в Училището по изкуствата „Биям Шоу“ (1973—1977 г.). През този период получава различни стипендии и субсидии, за да развива художествената си дейност (стажантска стипендия за пътуване на „Бойс“, стажантска стипендия на френското правителство, стипендия „Грегъри“ от университета в Лийдс).
Уверен във високото ниво на техническите си умения, художникът веднага се захваща с мащабни картини – формат, с който името му скоро се свързва. Натюрмортът е избраният от него жанр и чрез него той се връща към майсторите от началото на века, като Шарден и Мане. Друга често срещана негова тема са образите на картоиграчи, мотив, който отново обръща поглед към миналото, а именно към Караваджо, братята Льо Нен и Сезан. Тези два подхода могат да бъдат описани като първата фаза на кариерата му. 1991 г., по-специално изложбата „Ангели и улични жени“, бележи повратна точка. Пол Гопал-Чаудъри е недоволен от заглавието и съдържанието на изложбата и за първи път в кариерата си, въпреки добрите отзиви, художникът не продава нито една картина. Въпреки това се възползва от тази възможност за разнообразяване и впоследствие се насочва към митични образи и изображения, отчасти вдъхновени от индийското изкуство. Ежедневните изображения на неговия квартал Спайтълфийлдс също стават важна тема в началото на хилядолетието.
Други културни признания идват под формата на резиденции за художници в Кеймбридж, в „Гонвил и Кайъс Колидж“ и „Кетълс Ярд“ (1983—84) и наградата „Лорн“ (1995).
Пол Гопал-Чаудъри живее и работи в Лондон.
