Пол Греъм е роден в Стафорд през 1956 г. Въпреки че днес е прочут фотограф, първоначално творческата му дейност е само хоби. Получава образованието си като микробиолог в Бристолския университет, като изучава фотография независимо и самостоятелно, въз основа на първите си опити с фотоапарат в детството като начинаещ скаут. В университетската библиотека той се запознава с творбите на Уокър Евънс, Робърт Франк, Едуард Уестън и Пол Странд и разбира, че фотографията е начин да се каже нещо значимо. Започва веднага да експериментира и посочва Уилям Егълстън, Стивън Шор и Лий Фридлендър като творците, които са му оказали трайно влияние, наред с формалисти като Робърт Адамс и Люис Балц, повлияли му на този ранен етап.
Липсата на официално художествено образование не попречва на таланта му и Греъм бързо става известен с нетрадиционния си подход към документалистиката. Популярността на творчеството му, оповестяващо нова епоха, донякъде се подклажда от противоречивостта му. Между 1981 и 1986 г. фотографът публикува три книги с цветни снимки: „А1 – Големият северен път“ (1983 г.), документираща живота и хората по магистрала А1; „Отвъд грижата“ (1986 г.), документираща социалните служби във Великобритания; и „Размирна земя“ (1987 г.), документираща размириците в Северна Ирландия, тема, към която по-късно се връща с филма „Примирие“ през 1994 г. Още с първото издание Греъм преобръща установеното статукво с ярките си цветове и техниката си на спонтанно сурово заснемане, като така покорява и преобразява много свои колеги. В една Великобритания, все още силно привързана към черно-бялата фотография, основана на установъчни снимки, подобна свобода буди недоумение. Макар и заклеймявана от някои по онова време (методът му дори е определен като „отровен“ за тази художествена форма), тази първа книжна трилогия влиза в историята на британската фотография и е изключително търсена. През 2011 г. Музеят на модерното изкуство в Ню Йорк придобива пълния комплект снимки от „Големият северен път“, което доказва трайното влияние на изданието.
По-късната неофициална трилогия „Американска нощ“ (1998—2002), „Проблясък на възможност“ (2004—2006) и „Настоящето“ (2009—2011), представени съвместно по време на самостоятелната изложба „Белотата на кита“ през 2015 г. в Сан Франциско и Атланта, онагледяват последващото развитие. Суровостта е подчертана, а свидетелствата за една ясна тематика (която остава съсредоточена около неравенството във всичките му форми) се размиват в нищожността на ежедневните случки. Тези книги са замислени като и често сравнявани с литературни разкази, напомнящи перото на Антон Чехов, Ричард Форд или Джон Ъпдайк. Греъм обяснява тази промяна с преместването си в Ню Йорк, който според него е много по-напреднал в областта на фотографията от Лондон. Там той осъзнава, че незабележимото казва повече от очевидното. Затова и темите му стават все по-неуловими, като се стремят да извлекат „нещо от етера на нищото“, както той сам се изразява. Подобно на „A1 – Големият северен път“, „Американска нощ“ предизвиква озадачено неразбиране при излизането си, като много критици смятат, че процесът на отпечатване е повредил изображенията, които фотографът умишлено е преекспонирал и избелил, опитвайки се да улови заслепяващото въздействие при излизането от тъмно на светло.
Като цяло Греъм е автор на три изследователски монографии и 17 други издания. Негови творби са излагани в италианския павилион на 49-ото Венецианско биенале (2001 г.) и в швейцарския национален музей Fotomuseum Winterthur. Има самостоятелна изложба в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк, включен е в обзорната изложба на „Тейт“ „Жестоко и нежно“, посветена на фотографията на XX в. (2003 г.), и в европейската обзорна изложба в средата на кариерата му в Музея „Фолкванг“, Есен, която гостува в Дейхторхален, Германия, и в галерия „Уайтчапъл“, Лондон.
Той е и стипендиант на фондация „Уинстън Чърчил“ (1983 г.), носител е на наградата за фотография на „Дойче Бьорзе“ (2009 г.) и на наградата „Хаселблад“(2012 г.), получава субсидия „У. Юджийн Смит“ и стипендия „Гугенхайм“ (2010 г.), както и учредителната награда за най-добра фотографска книга за последните 15 години на фондация „Фото-Апертура“ в Париж.
Вече утвърдено име, Греъм подкрепя младото поколение, воден от желанието да му помогне в откриването на нови начини да улови своята реалност и да намери онзи глас, който неговата среда изисква.
