Паул Карбонаро, който според собствените си думи е израснал в ателието на баща си, е обгърнат от артистична и творческа атмосфера още от ранна детска възраст. Не е учудващо, че той се превръща в един от водещите съвременни творци в Малта, допринасяйки за утвърждаването на модернизма в момент, когато националният културен пейзаж остро се нуждае от обновяване.
След като в младежките си години се обучава под насоките на баща си, той се записва в местната художествена академия, но прекъсва да я посещава едва три месеца по-късно, тъй като е разочарован от курсовете. Впоследствие учи в „Accademia di Belle Arti“ във Флоренция (1974 – 1979 г.), като се налага да подаде оставката си в банката, в която работи, за да финансира творческата си дейност. Този скок в неизвестното е рискован, като се има предвид, че през този период Италия живее в страх от въоръжените нападения на анархистката групировка „Червените бригади“. Дипломирането на Карбонаро съвпада със смъртта на баща му и той се връща на острова, за да оплаче загубата на този толкова скъп човек и наставник.
Погледът му на пейзажист и график, служещ си с офортна техника, е неизменно насочен към природата, въпреки че с течение на времето стилът му става по-абстрактен. Успоредно с намаляването на фигуративните изображения в картините му същността на предмета започва да се предава чрез все по-интензивни, уверени и изразителни движения на четката. Чрез своята абстрактна лексика той изобразява изпълнени с напрежение пейзажи или развълнувано море. Сякаш вдъхновената от Сезан нестабилност на пейзажите от ранния му период се е разпаднала, оставяйки след себе си хаос от мотиви, които са лишени от връзка с конкретното. Присъствието на природата се запазва благодарение на избраната от художника палитра, варираща от вибриращи земни тонове до морски, дълбоки нюанси.
