Пол Мара е роден в Антверпен през 1920 г. През 1935 г. се записва в Академията за изящни изкуства в Антверпен, а после следва в Националния институт за изящни изкуства от 1941 г. до 1948 г. След като се дипломира първата му работа е като графичен дизайнер за фармацевтичния концерн Янсен.
В ранните години на кариерата си Мара възприема сюрреализма, преди да еволюира по посока на лиричния абстракционизъм през 50-те години на 20-ти век. Наред с колеги-художници като Паул Ван Хойедонк, Марк Верстокт, Филип Тас и Дан Вансеверен е един от учредителите на авангардната група „G-58“. Изкуството му по това време се състои предимно от малки фигурки с кръгли глави на фон с основа от точки. В крайна сметка той изоставя този стил заради по-абстрактни композиции.
През 60-те години на 20-ти век художникът въвежда в творчеството си елементи на фотореализъм, заимствани от средствата за масово осведомяване, например телевизията, киното и списанията. По този начин той се нарежда сред вълната художници като Робърт Раушенбърг, Анди Уорхол и британските поп творци. Собственият му подход към движението включва онирични пейзажи, населени с оскъдно облечени млади жени, вдъхновени директно от рекламните кампании за дамско бельо и мода. Обяснението на Мара за използването на такива фигури е, че се бори с грозотата на обществото чрез красота.
През 1972 г. поради здравословни проблеми Мара се мести в Горд в Прованс. Понастоящем в областта се намира Музеят „Пол Мара“, който включва над 200 от произведенията на художника.
През 1974 г. му е поръчан стенопис в типичния му стил за спирката на метрото „Монтгомъри“ в Брюксел. За него създава поредица от платна с размери 2 х 2 метра, стъпили на един от ъглите си, за да се разчупи монотонността на твърде правоъгълните линии на спирката на метрото.
Ентусиазиран пътешественик, за когото се провеждат ретроспективни по целия свят: в Ню Йорк през 1965 г.; във Фондация „Веранеман“ в Кройсхаутем през 1979 г.; в Сан Диего през 1982 г.; във Валпараисо (Чили) през 1987 г.; във Фондация „Веранеман“ в Кройсхаутем през 1992 г.; в Сеул (Корея) през 1993 г.; и постоянно протичащата ретроспектива в собствения му музей в Горд, открита през 1996 г.
Мара умира в родния си град през 1998 г.
