Пол Уинстанли е роден в Манчестър през 1954 г. Учи живопис в Ланчестърския политехнически институт в Ковънтри (1972—1973 г.), в Колежа по изкуствата в Кардиф (1973—1976 г.) и Училището за изящни изкуства „Слейд“ (1976—1978 г.).
Запознат с принципите на модернизма на XX век, Уинстанли се опитва да заобиколи предполагаемата им закостенялост, като приобщава постановките на минимализма към картинността на фотографията. По време на този първоначален етап той има няколко големи постижения: изложбата на „Уокъуей“ в „Уайтчапъл Оупън“ през 1989 г. (която му печели първа награда „Унилевър“), едногодишна резиденция в Кеймбридж като художник на „Кетълс Ярд“ и настаняване в колежа „Чърчил“, като колежът „Нейнъм“ му предоставя старата лаборатория в парка за студио. Тези поощрителни награди насърчават творческия потенциал на Уинстанли и му позволяват да изследва свои собствени изразни средства, укрепвайки това, което ще се превърне в негов характерен стил.
Определени проблясъци се появяват още през 90-те години на ХХ век, когато художникът се съсредоточава върху интериора от следвоенния период и други пространства на функционалния английски модернизъм. Присъствието в празнотата, преходността и потенциалът на неизбежната промяна вече се проявяват в тези творби, които ще бъдат представени в изложбата „Движещи се пейзажи“ (Driven Landscapes) през 1993 г. в Центъра за изкуства в Камдън, а след това през 1997—1998 г. в изложбата му „Анекс “ в „Арт Нау“ в Тейт, Милбанк.
Тежък пътен инцидент ще укрепи тези изграждащи се художествени убеждения. В поредицата „Завеса“, която бележи зараждащото се ново начало, са включени наблюдения върху отношенията между интериора и екстериора, намекът за присъствие чрез отсъствието и усещането за нещо, което „току-що се е случило“. Това налага и промяна в техническия подход, като опънатото платно е изоставено в полза на дървени и алуминиеви панели.
Чрез тези загатнати ефимерни теми Уинстанли въвлича зрителя, приканвайки го да търси какво има там, да си представя какво се е случило или да предполага какво би могло да се случи по-нататък в една допълваща се повествователна връзка.
Сред известните изложби на Уинстанли са: „Морийн Пейли“/„Интерим Арт“, Лондон (1994 г.); „Nathalie Obadia“, Париж, и CRG, Ню Йорк (и двете 1995 г.), галерия „Керлин“, Дъблин (2002 г.), „Джон Мурс“, Ливърпул (2004 г.), както и голяма ретроспектива на творчеството му в „Арт Спейс“, Оукланд, Нова Зеландия (2008 г.).
Последните му изложби включват: „След войната Ренесансът“, 1301PE, Лос Анджелис (2020 г.); „Изменчиви състояния“, галерия „Вера Мънро“, Хамбург (2019); „Пол Уинстанли“, „Пилар Сера“, Мадрид (2018); „Пол Уинстанли“, галерия „Алън Кристеа“, Лондон (2018); „Вярата след Саенредам и други картини“, галерия „Керлин“, Дъблин (2017); Художествена школа: „Нови репродукции и панелни картини“, галерия „Алън Кристеа“, Лондон (2016); „Художествена школа“, „Мичъл-Инес и Наш“, Ню Йорк (2015); Художествена школа, 1301PE, Лос Анджелис (2014); Художествена школа, галерия „Керлин“, Дъблин (2013); и Художествена школа, галерия „Вера Мънро“, Хамбург (2013);
