Рафаел Убеда Пинейро е роден в Понтеведра през 1932 г. Той разкрива творческия си талант в областта на музиката и изобразителното изкуство още в ранна детска възраст и учи рисуване на статив, стенопис и гравиране през целия курс на гимназиалното си образование. Той създава плакати и дизайнерски произведения и същевременно свири като цигулар в симфоничния оркестър на град Понтеведра. После, през 1956 г. се записва в Кралската академия за изящни изкуства „Сан Фернандо“ в Мадрид и специализира в областите живопис, гравиране и стенопис. След дипломирането си през 1961 г., се премества в Нидерландия, където следва в училището по изкуство и дизайн „Сейнт Йост“ (1963 – 1964 г.) и същевременно изучава техники, свързани с халкографията. Неговите способности му дават възможност да се присъедини към „Луис“ – група гравьори, с които излага в Утрехт, Спакенбург и Бреда (Холандия). Паралелно с академичните курсове, работи в ателието на Флип Ван дер Бургт в Амстердам, където е поканен да се присъедини към групата гравьори „Зебра“. На по-късен етап от живота си той записва докторантура в областта на изящните изкуства в Университета „Комплутенсе“ в Мадрид, като проучва как синтезът между звук и цвят може да послужи като основа за развитие на изкуството.
През 1967 г. е избран в Милано, за да изрисува голям стенопис в базиликата „Благовещение“ в Назарет (Израел). Той прекарва известно време в Италия, за да усъвършенства техниката си на рисуване. Този първи опит с мащабни стенописи проправя нов път в кариерата му. При завръщането му в Испания, той създава нови стенописи на остров A Токса (в град О Гров) и в Светилището на девата на чудесата на Амил (което се намира в Мораня) (1978 г.).
Убеда е многостранен творец. Първоначалните му пейзажи се характеризират с цветова палитра, типична за фовизма. След престоя му в Италия той постепенно се придвижва към структурната геометрия, с посткубичен акцент и използването на топли цветове. Този период е важна и необходима стъпка към неговия настоящ и окончателен стил, който е напълно експресионистичен, с геометричен уклон и ироничен привкус. Динамизмът на неговите картини идва от култивираната експлозия на цветове и движение. Творбите му показват преднамерен и силно изразен акцент върху деформацията. Неговото изкуство черпи от широк спектър от източници – от предроманските илюстрации на Беат Лиебанский и Грюневалд до съвременните майстори като Ван Гог, Пикасо и Бейкън.
Последните етапи от кариерата му са доминирани от работата му като преподавател: в средни училища в Понтеведра, на Канарските острови и в Мадрид; като преподавател по изобразително изкуство в Каталунската кралска академия по изящни изкуства „Сант Жорди“; в Кралската академия за изящни изкуства „Сан Фернандо“ в Мадрид; във Факултета по изящни изкуства на Университета в Ла Лагуна, Тенерифе; в Националното училище по графични изкуства в Барселона и във Факултета по изящни изкуства в Понтеведра.
Няколко ретроспективи са посветени на Убеда през неговия професионален живот: в Сантиаго де Компостела (1989 г.) в А Коруня, Испания; в Понтеведра, два пъти – една ретроспектива, посветена на неговата живопис, и друга – на графичното му творчество; в културния център „Кайшавиго“, А Коруня; и в сградата на регионалното правителство на Галиция в Мадрид.
