Руи Санчес е роден в Лисабон през 1954 г. Започва да следва в Медицинския факултет в Лисабон през 1974 г., но напуска през третата година, за да се присъедини към Центъра за изкуства и визуална комуникация „Ar.Co“, където посещава курсове по базово обучение. За нещастие на художника, който най-накрая намира призванието си, курсовете в центъра „Ar.Co“ са преустановени заради нестабилността на революционния период. В края на лятото на 1975 г. по покана на арх. Педру Виейра де Алмейда, преподавателя му от предната година, заминава за Браганса, Траш-ош-Монтиш, за да работи в местната служба GAT (Служба за техническа поддръжка). През есента на 1976 г. се връща в центъра „Ar.Co“, където се записва в ателиета по графика и живопис, които по онова време се ръководят съответно от Мануел Коща Кабрал и Жуан Оган.
Насърчаван от Робин Фиор, който по това време е преподавател по дизайн в центъра „Ar.Co“, Санчес заминава за Лондон, за да се запознае с няколко души и да проучи възможностите за обучение там. През май 1977 г. е приет за първокурсник в бакалавърската програма на Колежа „Голдсмит“. През трите години на следването си в Лондон той спира да рисува и използва времето за експерименти, като проучва различни художествени средства и езици, предимно под формата на инсталации. Усърдно посещава лондонските музеи – Националната художествена галерия и галериите, свързвани с важни имена на местната сцена: Майкъл Крейг-Мартин, Йехуда Сафран, Ричард Уентуърд, Тони Картър и Сарат Марадж.
Заради нарастващия му интерес към американското изкуство кандидатства за магистърска програма по изящни изкуства в Йейлския университет. Заминава за Съединените щати през август 1980 г. със стипендия от фондация „Калуст Гулбенкян“. Със стимулиращата промяна в средата художникът се съсредоточава още повече върху скулптурата и започва да използва дърво и производните му като основния си градивен материал. Както в Лондон, в САЩ също се запознава с важни местни художници: Доналд Джъд, Вито Акончи, Джордж Тракас и Бари ле Ва.
Санчес се връща в Лисабон през юни 1982 г. На следващата учебна година започва да преподава в центъра „Ar.Co“. Завръщането му съвпада с началото на признанието му на местната сцена. През 1983 г. излага за първи път в Лисабон, в центъра „Ar.Co“, в рамките на изложба на творби на преподаватели от факултета по графика. През май 1984 г. прави първата си самостоятелна изложба Windows, maps, mirrors („Прозорци, карти, огледала“) в Галерията за модерно изкуство „SNBA“. През юни 1986 г., по покана на Мануел Рейш, декорира „Frágil“, водещ бар в Баиро Алто, който през осемдесетте години на ХХ век е място за срещи на хора, свързани с изкуствата.
Оттогава кариерата на Санчес е белязана с множество важни изложби и проекти, например: I награда на Prémio Jovem Escultura Unicer, Фондация „Сералвес“ (1988 г.); „Some martyred saints and an un-Catholic figure“ („Няколко светци-мъченици и една некатолическа фигура“), Galeria Atlântica, Порто (1990 г.); сътрудничество с Artforum (1990 г.); Рисунки, Център за модерно изкуство, Фондация „Калуст Гулбенкян“, Лисабон (1991 г.); Body Building, Loja da Atalaia, Лисабон (1992 г.); Silence to light, Watari Museum, Токио (1992 г.); Steel sculpture, спирка на метрото „Олаиаш“ (1998 г.); Антология на графики, Музей за съвременно изкуство, Фуншал (1999 г.); графики To Marat, Музей „Франсишку е Енрике“ (1999 г.); Sculpture+Drawing, Бял павилион на градския музей, Лисабон (2000 г.); ретроспективна изложба, Център за модерно изкуство, Фондация „Калуст Гулбенкян“ (2001 г.); Фондацията „Калуст Гулбенкян“ поръчва медал в чест на петдесетата годишнина на творческата дейност на Санчес (2006 г.); Solid and Liquid, Музей „Порто Санто“, Порто (2006 г.); Антология на графики, пътуваща изложба: Centro Cultural de Lagos, Centro Cultural de Cascais и Galeria Munícipal de Matosinhos (2006 г.); (in)forma, голяма антологична изложба, Общински музей на Тавира/Паласио да Галерия.
