Салваторе Фиуме е роден през 1915 г. в Комизо, Сицилия. На 16-годишна възраст получава стипендия за обучение в Кралския институт за книжна илюстрация в Урбино, където усъвършенства уменията си в областта на литографията, ситопечата, офорта и ксилографията. Скоро след завършването си през 1936 г. той се премества в Милано, където веднага се сприятелява с някои от местните културни и интелектуални дейци. Две години по-късно отново се премества, този път в Ивреа, за да стане художествен директор на културно списание, ръководено от Адриано Оливети.
Въпреки че се стреми да стане художник, този период бележи леко отклонение, по време на което публикува първата си литературна творба – Viva Gioconda! (1943 г.) – в миланското издателство „Бианки-Джовини“. Все по-разочарован от това, на което посвещава времето си, Фиуме напуска Ивреа и се установява в Канцо. Превръща копринена фабрика от XIX в. в свое ателие и дом и започва да се занимава с живопис, създавайки творби, вдъхновени от италианските ренесансови майстори, към които добавя свой собствен метафизичен уклон. Създава и известна серия от творби, вдъхновени от испанския фолклор, под името Франсиско Куейо – напълно измислен гитано художник, излязъл от въображението на Фиуме.
За Фиуме този изключително продуктивен период ще даде резултат под формата на първите му изложби: в галерия „Гусони“ и галерия „Боромин“ (1949 г.) в Милано. Последната ще донесе продажби на сериите му Cities of Statues и Islands of Statues на колекцията Jucker и Музея за модерно изкуство (MoMA) в Ню Йорк.
Три години по-късно Фиуме прави още едно професионално отклонение, този път в света на театъра. Следвайки съвета на Алверто Савинио, Фиуме се пробва като сценограф – експеримент, който ще доведе до дълга и успешна кариера. Между 1952 и 1992 г. той работи по множество постановки, сред които Краткият живот от Де Фаля за миланската „Ла Скала“ (1952 г.), балетът от Бетовен Творенията на Прометей (1952 г.), Медея от Керубини (1953 г.), Пламъкът от Респиги (1954 г.), Капулети и Монтеки от Белини за „Театро Масимо“ в Палермо (1954 г.), Норма от Белини (1955 г.), Аида от Верди за „Ковънт Гардън“ в Лондон (1957 г.), Набуко от Верди (1958 г.), Вилхелм Тел от Росини (1965 г.) и Нощният звън от Доницети за операта в Монтекарло (1992 г.).
През 60-те години на ХХ век започват антологични и ретроспективни изложби. През 1962 г. Германия е домакин на пътуваща изложба, включваща над 100 творби. През 1974 г. е организирана ретроспективна изложба в „Палацо Реале“ в Милано. През следващата година Фиуме предлага да съживи малкия калабрийски град Фиумефредо Бруцио с някои от своите произведения на изкуството на собствени разноски. През 1985 г. той организира голяма изложба на картини в Мавзолея на Адриан в Рим. През 1987 г. негова изложба, озаглавена De Architectura Pingendi, е открита от принца на Монако Рение в Sporting D’Hiver. През 1991 г. Фиуме представя архитектурните си проекти на международната архитектурна изложба на Триеналето в Милано, а през 1992 г. организира изложба във „Вила Медичи“ в Рим. През 1998 г. в замъка Гуалтиери близо до Реджо Емилия се помещава цяла антологична изложба. Голяма изложба, озаглавена Salvatore Fiume: myths, hypotheses, metaphors, се провежда през 2001 г. в Канцо. Италианските културни институти във Вилнюс и Варшава са домакини на специални ретроспективни изложби през 2006 г. През следващата година в Арецо се провежда най-голямата до момента антологична изложба. През 2011 г. в „Спацио Обердан“ в Милано се провежда най-разнообразната ретроспективна изложба на художника, озаглавена Salvatore Fiume: a non-conformist of the 20th century.
Фиуме проявява интерес към скулптурата сравнително късно – през 1976 г., когато е първата изложба на негови скулптурни творби в галерия „Л’Изола“ в Милано. Последната изложба, посветена на скулптурното му творчество, се състои през 1995 г. в центъра „Аленде“ в Специя.
Фиуме умира през 1997 г. През 2003 г. е създадена неговата фондация, която се намира в старото му ателие и дом в Канцо.
