Серж Канторович е роден в Париж през 1942 г. Отгледан е от баба си след трагичното депортиране на родителите му в Аушвиц-Биркенау, травма, която преследва художника през цялата му кариера.
Изучава рисуване и офорт в Lycée Saint-Étienne des arts graphiques, а от 1962 г. – в École des beaux-arts в Брюксел като студент посетител. След като развива техническите си възможности, той намира работа в ателието Maeght, а по-късно и в ателие, което споделя с братовчед си Сам Шафран. Това му дава възможност да работи със и/или за Риопел, Джоан Мичъл, Анри Мишо, Миро, Калдър, Джакомети или Вазарели.
1973 г. бележи повратна точка за Канторович – той решава да се посвети изцяло на изкуството си. Овладял вече гравирането и офортите, използва тези практики във всичките им форми: върху дърво, върху кожа, при литография и при сериография. Той е отличен художник график и е усвоил уроците и художествените иновации на Тулуз-Лотрек и Едвард Мунк, които балансират лекотата с вътрешна тревожност. Във визуално отношение картините му излъчват явна сила, напомняща за изострената чувствителност на Емил Нолде.
Фигуративни в началото си, творбите на Канторович се насочват впоследствие към неоабстракционизъм (вдъхновени нюйоркската школа), който се освобождава от задължението за прилика и се опира на универсална и понякога енциклопедична или експресивна колекция от спомени, травми и тревоги.
Неуморим читател и винаги жаден за знания, Кантарович постоянно прекрачва границите по отношение на изразяването. Той създава истински „мизанабим“ в собствената си живопис, като черпи от бележити културни дейци от всички жанрове: тематични изложби за Виктор Юго, използване на герои, вдъхновени от Балзак, ониричните светове на Кубин, абсурдния свят на Кафка, вселените на Кантор и Шулц, наред с други.
От 1977 г. насам Канторович излага своите творби в множество галерии и музеи по света: в галерията Nina Dausset (Париж), Европейския парламент (Люксембург), галерията Krikhaar (Амстердам), галерията Georges Fall (Париж), Американската еврейска конгрегация (Ню Йорк), Maison de Balzac (Париж), музея Victor Hugo (Париж), галерията Pascal Gabert (Париж) и La Non-Maison (Екс-ан-Прованс).
