Соледад Севиля е родена във Валенсия през 1944 г. Тя следва в Каталунската кралска академия по изящни изкуства „Сант Жорди“ в Барселона (1960 – 1965 г.), но не спира обучението си до тук. В периода 1969 – 1971 г. участва в семинара за автоматично генериране на пластични форми, организиран от Ернесто Гарсия в изчислителния център на университета „Комплутенсе“ в Мадрид. През 1979 г. получава стипендия на фондацията „Хуан Марч“ за Испания, а през следващата година – стипендия на Центъра за насърчаване на пластични изкуства и проучване на нови изразни средства. В периода 1980 – 1982 г. тя живее в Бостън, след като получава грант от Съвместния испано-американски комитет за сътрудничество в областта на културата и образованието. В Харвардския университет тя получава стипендия за технически изследвания на произведения на изкуството от Катедрата за изящни изкуства.
Точно по това време, прекарано в Харвард, тя започва своята серия „Las meninas“, която може да бъде обобщена като нова интерпретация на картината на Веласкес чрез въвеждането на решетъчна композиционна структура и акцент върху атмосферата и пространството. Когато Севиля се завръща в Испания, тя доразвива този пространствен аспект в различни триизмерни инсталации, които продължават да черпят поетично от нейната двуизмерна работа и служат като мост към нейната творческа практика, въпреки че много изненадващо двата подхода често се разглеждат като независими един от друг.
Решетките изчезват в края на 90-те години, но остава известна геометрична пространственост под формата на растителни мотиви, които фино напомнят за Гранада – град, с който Севиля има тясна връзка от 80-те години на миналия век чрез лекциите си в Университета на Гранада. Съвсем наскоро прозорецът навлиза в нейното творчество като централен мотив, рамка и концепция, в съчетание с дървени текстури и метални повърхности. От техническа гледна точка визуалният език на Севиля сега се допълва от използването на нетрайни материали (хартия или неопрен), както и от видео и фотография. За съжаление, заболяване принуждава художничката да ограничи мащабите на работата си, като премине от големи инсталации обратно към рисуването на платно.
Първата самостоятелна изложба на Севиля се провежда в галерия „Соледад Лоренцо“ в Мадрид през 1998 г. (тя продължава да си сътрудничи с галерията до закриването ѝ през 2012 г.). Оттогава тя прави множество самостоятелни и съвместни изложби. През последните години в нейна чест бяха организирани различни ретроспективи и мащабни изложби: в центъра „Хосе Гереро“ (2015 г.); Genesis в галерията „Марлборо“ в Барселона (2017 г.); Spaces of the Look в арт центъра „Томас и Валиенте“ във Фуенлабрада, Испания (2018 г.).
Последните ѝ изложби включват: Exposición colectiva: Visiones y expresiones (съвместна изложба: визии и начини на изразяване) CaixaForum Barcelona, Колекция за съвременно изкуство на фондацията „La Caixa“ (2007 г.); Línea y plano (линия и равнина) (съвместна изложба), галерия „Антонио Мачон“, Мадрид (2007 г.); Ideas y propuestas para el arte en España (идеи и предложения за изкуството в Испания) (съвместна изложба), Министерство на културата, Мадрид (2008 г.); Bit Internationa. [Nove] Tendencije. Computer and Visual Research. Zagren 1961 – 1973 г. (съвместна изложба), Център за изкуство и медии в Карлсруе, Германия (2008 г.); Escrito en los Cuerpos cerstes (написано върху божествени тела), Национален музей „Център за изкуства кралица София“, Мадрид (2012 г.); Retrospectiva (ретроспектива), Институт за модерно изкуство на Валенсия, Валенсия (2019 г.); Музей „Патио Ерериано“ във Валядолид, Испания (2021 г.).
Наградите включват: Награда „Алфонс Роиг“ (1977 г.); Национална награда за пластични изкуства (1993 г.); Златен медал за заслуги в областта на изящните изкуства (2007 г.); Награда за изкуство и патронаж (2014 г.); Награда за пластични изкуства „Веласкес“ (2020 г.).
