Сотирис Сорогас е роден в Атина през 1936 г. Учи иконопис, а след това поствизантийско и народно изкуство (благодарение на стипендия на Кралския институт през 1958 г.) в Атинското училище за изящни изкуства при Моралис от 1957 г. до 1961 г. През 1971 г. със стипендия от фондация „Форд“, той успява да пътува до САЩ, Англия, Франция и Италия, за да задълбочи познанията си и да оцени международното изкуство. По-късно работи като асистент по рисуване във факултета по архитектура на Националния „мецовски“ университет , а от 1964 г. до 2003 г. е професор в архитектурното училище на Националния технически университет.

Изкуството на Сорогас е проникнато от силата на основополагащи хуманистични теми, а именно трагедията, смъртта и страха, който тя внушава. Това интроспективно пътуване се постига чрез съсредоточаване на натуралистични или символични елементи – като скали, отвори и разградени или ръждясали морски елементи – на бял, чист и ефирен фон. Наслагането на разрухата с вечната чистота предизвиква рефлексивен шок, който е едновременно фин и очевиден.

Първият му изложбен опит идва през 1962 г., когато участва във втората Общогръцка изложба за млади художници в Италианския институт в Атина. Първата му самостоятелна изложба в Атина отнема десетилетия да се осъществи, но оттогава художникът успява да остави своя отпечатък върху града, тъй като от 2010 г. насам е създал шест монументални творби, които украсяват станцията „Статмос Ларисис“ на атинското метро.

Сорогас е представял Гърция на различни международни биеналета и изложби: Сао Пауло (1981 г.); Europalia (Белгия, 1982 г.); 21-ви международен фестивал на живописта (Кан сюр Мер, Франция, 1989 г.).

Той е член-основател на Групата за общуване и образование в изкуството и член на редакционната колегия на списанието за теория на изкуството Speira. През 2004 г. получава признание от Атинската академия за приноса си към изкуството.

Сорогас живее и работи в Атина.