Стефан Геровски е роден в Краков през 1925 г. Бъдещият художник е роден в семейство нинтелектуалци с уклон към изкуството, създало благоприятна среда за художника – от любовта на баща му Йозеф към живописта до кариерата на чичо му Антони като чертожник от 19-ти век. Въпреки че рано проявява склонност към изкуството, избухването на Втората световна война възпрепятства Геровски да започне веднага да развива талантите си. Следвайки стъпките на майката Стефания, младият Геровски се присъединява към Съюза за въоръжена борба, а по-късно и към Армия Крайова, като участва в нелегални дейности под псевдонима „Хуберт“. В тези нелегални кръгове той преминава първото си обучение по изобразително изкуство през 1941 г., на 16-годишна възраст, под ръководството на Анджей Олеш. Този първи опит е прекъснат бързо от прехвърлянето на художника към Инспектората в Ченстохова и е последван от няколко курса при различни полски художници.
След разпускането на Армия Крайова Геровски постъпва в Академията за изящни изкуства в Краков (1945 – 1948 г.) и във Факултета по история на изкуството в Ягелонския университет. Тези допълнителни курсове разширяват перспективата на Геровски и отварят погледа му за всички аспекти на модерността. Натрупаният му опит също така го доближава до новото, младо поколение художници в Полша, включително творци като Йежи Панек, Збигнев Гжибовски, Станислав Вуйчик и Анджей Врублевски. Тази мрежа обхваща и сътрудничеството с културни институции и субекти, като например социално-литературния седмичник Wieś, на която Геровски ще стане технически редактор през 1949 г. През този период художникът илюстрира също така книги за приятелите си и представя ранното си творчество на изложби, като изгражда репутацията си стъпка по стъпка.
Истинската поява на Геровски на художествената сцена настъпва в през 1955 г. с участието му в Националната изложба на младежко изкуство Against War – Against Fascism , проведена във Варшавския Арсенал – проява, която насочва прожекторите към цяло поколение поляци, противопоставящо се на естетическата хегемония на социалистическия реализъм. Творците, заедно с които Геровски излага творбите си, ще останат приятели за цял живот.
1957 г. бележи повратна точка за Геровски. Видимостта, осигурена от изложбата, проправя пътя за първото му сътрудничество с галерията „Krzywe Koło“ и слага началото на важно партньорство. Геровски е избран и за секретар на Общото събрание на областните делегати на Сдружението на полските художници. От художествена гледна точка годината бележи началото на поредицата Paintings на Геровски, като всяко произведение носи римска цифра – поредица, превърнала се в знакова част от творчеството на художника. Вдъхновени от няколко движения, бележили епохата, тези произведения не се придържат към правилата на нито едно от тях. Те по-скоро се съсредоточават върху основните елементи на картината: светлина, цвят и структура.
През 1962 г. Геровски става преподавател в Академията за изящни изкуства във Варшава, където от 1975 г. до 1981 г. е декан на Факултета по живопис. През 1965 г. открива частно учебно студио. Неговият педагогически метод е приятелски и открит. В продължение на десет години тази скромна инициатива има над сто абсолвенти, включително забележителни имена в съвременното полско изкуство: Мариан Чапла, Кшищоф Ваховяк, Ярослав Модзелевски и Марек Собчек (и двамата членове на „Gruppa“), Ришард Вожняк, Влоджимеж Павлак, Томаш Милановски, Антони Старовейски и Йежи Калина.
Геровски представлява Полша на Първото младежко биенале в Париж (1959 г.), Петото международна биенале на съвременното изкуство в Сао Пауло (1959 г.) и 15 Polish Painters в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк (1961 г.). Израз на признанието за неговия принос към изкуството и културата дават няколко награди: Наградата „Jan Cybis“ (1980 г.); Командорски кръст със звезда на Ордена на възраждането на Полша (1997 г.); Награда „Kazimierz Ostrowski“ (2005 г.); и златен медал за заслуги към културата „Gloria Artis“ (2005 г.).
