Сузан Друмен е родена в Херлен през 1963 г. След дълго академично пътешествие – Маастрихтския институт по изкуствата (някога Kunstacademie Maastricht 1982 – 1987 г.); Академията „Ян ван Ейк“ в Маастрихт (1987 – 1988 г.); Rijksacademie van Beeldende Kunsten (Национална академия за изящни изкуства) в Амстердам (1988 – 1990 г.); Холандския институт в Рим (1990 – 1991 г.) – художничката успява да изрази естетическите си виждания като фин баланс между привличането и отблъскването, основани на отражението.
Отражението предполага светлина – тема, съществена за творчеството на Друмен. Първоначално в картините ѝ, където отразяващи, огледални или полупрозрачни повърхности се озовават в обичайно изобразяваните от нея интериори. Около 2000 г. обаче художничката решава физически да манипулира светлината посредством композиции с предмети за основа. Това обяснява защо Друмен използва уникални материали като кристали, хромиран метал, скъпоценни камъни, огледала и оптични стъкла, прикрепени с карфици. Тази игра на възприятието върху материала създава перспективи и мащаби: макромащаб (отдалеч), където всичко изглежда подредено и съгласувано; и микромащаб (отблизо), където изобилието от детайли и стимули поражда дезориентация. Резултатите са вдъхновени от мандала преживявания, които целят именно да смаят зрителя. Подове, стени и дори тавани, понякога всички наведнъж, са покрити и преобразяват пространството около себе си, и самите те се превръщат в художествено място.
Изненадващо е, че Друмен не планира предварително своите сложни модели. Тя описва подхода си като вдъхновен от мястото: щом пристигне, тя оставя пространството, и най-вече светлината му, да я напътства как точно да твори.
Художничката е участвала в многобройни международни изложби, поръчвани са ѝ различни обществени и частни творби и са публикувани четири книги за работата ѝ, наред с други форми на признание.
