Тер Хел е роден като Хорст Гюнтер Хел в Норден през 1954 г. Прозвището му е вероятно почит към неговия дядо, уважавания художник Вили тер Хел. Възпитаник на Берлинския университет по изкуствата (1976–1981 г., в класа на Фред Тилер), Хел скоро започва да използва смел жестов и изразителен почерк, за да се открои на сцената на съвременното изкуство.
Основно влияние по това време му оказват германските Young Wild Ones („Дивите млади“) и италианският трансавангард, от които Тер Хел заимства свободно и дръзко. От тази контекстуална азбука, както се изразява самият художник, той създава свой собствен език. Изборът му на думи има значение тук, тъй като писането е съществен аспект от творчеството на Хел. Резултатът от това първоначално заимстване е един ироничен и често нихилистичен светоглед, претворен в изкуство. Дори самото изкуство, неговата дефиниция, смисъл и цел са поставени под въпрос. В художествено отношение това се проявява чрез изключително разтеглени и изкривени платна, изкривени рамки, липса на цялостна свързаност, с други думи, деконструкция на средствата на живописта.
Новопоявилата се по онова време пънк музика съпровожда тези експериментални изстъпления, при които хаосът в крайна сметка води към усещане за ред. Напръсканите със спрей надписи и графитите, хронологически и естетически свързани с пънк и рап жанровете на 80-те години на ХХ в., намират по-широко приложение на художествената сцена от същата епоха. Тези обикновени, ежедневни изразни средства са използвани от Баскиа или Шарф с голям успех. Благодарение на спечелената стипендия MoMA PS1 през 1982 г. Хел успява да пътува до Ню Йорк и да се запознае отблизо с тази субкултура.
В периода до 1984 г. творчеството на Хел е твърде силно повлияно от средата, от това, което пряко го засяга. Промяната настъпва, когато черното, бялото и червеното се превръщат в основната хроматична троица в произведенията му. Следващите промени ще се проявят през 90-те години, когато възприемането на изкуството като цяло ще бъде за пореден път предефинирано от новите форми на медийно потребление. Хел никога не се е стремял да изобразява света около себе си, а по-скоро да изучава, усвоява и възпроизвежда една динамична атмосфера, в които царят ред и безпорядък, воюващи помежду си.
За да го осъществи, остава в съзвучие със заобикалящата го среда, като постига баланс между критичността и вдъхновението. В това отношение пример е появата на компютрите и цифровите технологии, които Хел започва да възприема с известни съмнения още през 1995 г. И до днес, когато основният ни източник на информация е цифровата такава, той продължава да изследва естетическите възможности на нулите и единиците.
Тази критична нагласа към съвременното общество се дължи на мнението му, че негов дълг като художник и гражданин е да се съпротивлява. Цитирайки го точно: „Смисълът на моята творческа дейност се крие в опита ми да намеря мястото, откъдето мога някак да се противопоставя на промиването на мозъци, корупцията и капитализма“.
Тер Хел живее и работи в Берлин.
