Тионг Анг е роден в Сурабая, Индонезия, през 1961 г., но се обучава в Нидерландия, където живее и твори почти през целия си живот. Анг учи в Gerrit Rietveld Academie (която завършва през 1986 г.) и в Rijksakademie van Beeldende Kunsten (Национална академия на изящните изкуства) в Амстердам (завършва през 1990 г.). Първоначално творчеството му се състои предимно от рисунки и се основава на концепциите за зрение и визия във възможно най-широкия смисъл. Ранните му творби се състоят от портрети на лица, страдащи от една или друга форма на липса на зрение: принудителна операция на очите, аутопсия, слепота. Повечето от илюстрациите са структурирани като отворени книги със забележима сгъвка по средата, която добавя вещественост и текстура на „четивото“. Въпреки мрачната си образност, картините избягват да бъдат страховити или плашещо, но пък са твърде объркващо мистериозни.
Употребата на различни видове воали също се повтаря в ранните творби на Анг. Този допълнителен прозрачен слой забавя погледа на зрителя, защитава изображението и кара зрителя да се съсредоточи върху възприемането му. Нашето внимание е повишено с манипулация.
Очите, прозорците към душата, са символ на зрението в смисъла на възприемане, гледката, която изгражда света около нас. Идеята за ослепяването прогресивно мутира от буквалното ѝ значение в по-изтънчени превъплъщения, и по-специално свръхзасищането с медийно съдържание. С този преход Анг засяга проблеми, свързани със зрението, които са по-малко лични и повече обществени, обективни и субективни, индивидуални и общи. Тази тематична промяна е придружена от техническа еволюция. Фотография, видео, инсталация и пърформанс са включени в репертоара на твореца, като повтарят идеята за свръхстимулация. Работата му с тези средства се съсредоточава върху социалните, емоционалните и екзистенциалните последици и преговорите, свързани с преместването, различната идентичност и разпръскването на образи.
Последиците от масовите и цифровите медии върху личното възприятие и колективната памет са повтарящи се теми, каквито са и тревожностите, породени от мобилността и глобализацията. Общото в творбите е конфликтът между безпристрастната обективност и ангажираната субективност; демонстрира как универсалните медии не само влияят на възприятието ни на места и събития, но също така изграждат концепцията ни за реалност. Гледните точки се променят, изменят и обръщат, режисьорът се превръща във воайор, наблюдателят става участник, с ролите се заиграва и влизането в роли се създава в постоянно преподреждане на реалността.
