Тио Макнаб е роден в Дъблин през 1940 г. Самоук, художникът развива уникален природен почерк, основан на пейзажа, който свързва с непосредствено разпознаваема палитра от приглушени тонове.
Пейзажите му са минимално абстрактни композиции, организирани в решетъчна структура. Ключов елемент в тези ансамбли е светлината, която служи като водач в изобразеното взаимодействие на възприятията между опростени форми и геометрични фигури. По принцип пейзажът е сведен до най-простите си компоненти. Въпреки тази склонност към опростяване и абстрахиране, Макнаб притежава изключителна чувствителност и чистота, считани за рядкост от неговите колеги.
Художникът излага за първи път творбите си през 1971 г. в Дъблин. Впоследствие се радва на различни забележителни изяви: самостоятелни изложби в галерия „Дейвид Хендрикс“ (1973, 1975 и 1980 г.) и в галерията на Обществото за изкуства в Корк (1976 г.); представяне на Ирландия на престижния Международен фестивал на живописта в Кан-сюр-Мер през 1975 г; съвместна изложба с Чарлз Тайрел (с когото споделя някои естетически усещания) в галерия „Дъглас Хайд“ в Дъблин (1987 г.).
През 1971 г. печели наградата „Каролс“ на изложбата „Живо изкуство“, през 1973 г. – наградата „Уотърфорд“ за живопис върху стъкло, а през 1976 г. – наградата „Скот Талон Уокър“ от изложбата на Ойреахтас.
Макнаб е ръководител на катедрата по изящни изкуства в Националния колеж по изобразително изкуство и дизайн от 1988 до 2000 г. През 1981 г. е избран за член на ирландската асоциация на художниците Aosdána.
Художникът почива през 2015 г.
