Титина Мазели е родена в Рим през 1924 г. Най-общо казано, кариерата ѝ може да бъде разделена между две държави: Италия, където е известна и уважавана най-вече като художник; и Франция, където работи като сценограф и получава голямо признание.
В художествено отношение творчеството ѝ е свързано с две от водещите течения, които оформят авангарда и художественото развитие на родната ѝ Италия: футуризъм и попарт. Футуризмът се проявява в творчеството на Мазели чрез визуалното ѝ увлечение по движението, динамиката и скоростта и превръщането им в живописни форми, ефекти и композиции. Докато поколението отпреди Първата световна война е запленено от силата на военните, моторизацията и превозните средства, Мазели е съсредоточена в много по-голяма степен върху мускулите, атлетиката и антропоморфното. Нейните предизвикващи световъртеж градски пейзажи гъмжат от велосипедисти, боксьори и танцьори – всичко това е проява на манията на художничката по естетиката на градския живот – аспект от нейното творчество, подсилен от престоя ѝ в Ню Йорк.
Принадлежността ѝ към попарта се изразява по-скоро в използването на цветовете и изобразяването на човешките форми: тенденции, вдъхновени от рекламните практики на епохата, в която тя твори. Ярките цветове, резките хроматични контрасти и плътните тъмни контури лишават атлетите ѝ от индивидуалност и ги вкарват в сферата на идеализираните символи, точно както прави рекламата. Въпреки примесите на футуризъм и попарт в своите влияния, Мазели остава независима фигура. Както изкусно показват човешките ѝ форми, тя отделя повече внимание на изобразяването на конфликта, отколкото на самите предмети.
В рамките на няколко години тя се издига сред италианския елит: през 1948 г. прави първата си самостоятелна изложба в галерия „Л’Обелиско“, през 1950 г. участва в първото си Венецианско биенале, а през 1955 г. прави втора самостоятелна изложба в галерия „Ла Тартаруга“, когато се завръща и на биеналето. По това време Италия отново е водещ културен център, а международни фигури като Сай Туомбли и Робърт Раушенберг се отправят към италианската столица.
Работата на Мазели като сценограф излиза на преден план във Франция през 70-те години и води до сътрудничество с изтъкнати личности като Бернар Собел, Жан Журдийо, Карло Чеки, Хумберт Камерло и Клаус Михаел Грюбер. Подходът ѝ към този аспект от работата ѝ, макар и неразривно свързан с живописта, е специфичен за театралното изкуство и особената връзка между визуалното и устното слово. Мазели полага големи усилия, за да даде възможност на текста да разцъфти и да обитава свое триизмерно пространство. Тя отхвърля илюзорната плоскост на живописта в полза на пространствени решения, които позволяват на творбата да диша, обгърната от тишина.
Мазели умира през 2005 г.
