Тони О’Мали е роден в Калан, графство Килкени, през 1913 г. Самоук от дете, изкуството е дълбоко заложена страст, която той преследва за удоволствие. През няколко периода от зрелия си живот е служител в банка „Мънстър и Лейнстър“, като за първи път напуска през 40-те години на ХХ век, след като се разболява от туберкулоза. Оздравяването му съвпада с момента, в който започва да рисува по-усърдно и последователно. Дори и първоначално да възстановява позицията си в банката, набраните страст и признание го карат да се посвети напълно на живописта и през 1951 г. започва да представя свои творби в изложби.
Подобно на много британски художници от 20 век, занимаващи се с пейзажи и природна живопис, О’Мали прекарва свободното си време в Сейнт Айвс, Корнуол. Сейнт Айвс, станал прочут като място за творческо поклонение на творци като Барбара Хепуърт, Хенри Мур, Наум Габо и много други, запазва статута си на творчески център и в периода на абстракцията (О’Мали се връща там през 1957 г., след като официално напуска работата си в банката). Накрая – поради съчетанието от неудовлетворение, породено от непознаването на собствената му среда, и чувството за свобода и вдъхновение, което усеща сред художниците и природните гледки в Корнуол – той се установява в Сейнт Айвс през 1960 г. През последните години на десетилетието след тази промяна художникът възприема една сдържана хроматична палитра, вдъхновена от или като реакция на трагичната кончина на неговия приятел и ментор Питър Ланьон, загинал при инцидент с парапланер през 1964 г.
Но макар и част от местната артистична общност, О’Мали продължава да бъде независим, привлечен, но не и укротен от строгостта и формалността на британските абстрактни художници. Личната си екстравагантност той защитава по следния начин: „Не толкова абстрактно, колкото същностно. Не бих могъл да рисувам само заради пигмента на нещо, но харесвам абстрактната форма в картината, която ѝ придава смисъл и сила. Абстракцията наистина позволява да се проникне под повърхността, да се излезе отвъд видимостта и да се изрази духът. Но абстракцията сама по себе си не ме интересува“.
70-те години на ХХ век бележат нова промяна в обстановката след брака на О’Мали през 1973 г. с канадската художничка Джейн Харис, с която се запознава в Сейнт Айвс, а времето им е разпределено между Бахамите, Сейнт Лусия, Ланзароте и родния град на художника Калан. Работата и цветовете на О’Мали се променят към по-топли и радостни нюанси, нагаждайки се към тези обстоятелства. През 1990 г. двойката се завръща в Ирландия и се установява във Физишънстаун, Калан, графство Килкени, където художникът умира през 2003 г.
Първата изложба на творчеството на О’Мали в Ирландския музей за модерно изкуство е през 1992 г., следваща се състои през 2001 г., а през 2005 г. е направена голяма ретроспектива. Той е излагал и в Кралската хибернианска академия и в галериите „Тейлър“ в Дъблин, както и в галерия „Корам“ в Лондон, а през 1980 г. представя Ирландия на международната изложба „Роск“. През 1993 г. е избран за Saoi (мъдрец) на Aosdána, а през следващата година получава почетна докторска степен от Тринити Колидж в Дъблин. През годините О’Мали е тема на различни публикации: Дейвид Уиттакър (2005 г.) „Тони О’Мали: един ирландски художник в Корнуол“; Джема Типтън (2003 г.) „Тони О’Мали 1913-2003“; Дороти Уокър (2003 г.), „О’Мали, Тони“ в Брайън Лалор, изд., Енциклопедия на Ирландия; Джон О’Реган (1994 г.), „Произведения14: Тони О’Мали“; Брайън Линч, изд. (2004) „Тони О’Мали“, 4. изд.
Името му продължава да вдъхновява и до днес, отчасти благодарение на учредената от Кралската хибернианска академия (под ръководството на Джейн О’Мали) през 2010 г. резиденция за художници. Резиденцията се провежда в къщата, в която О’Мали е израснал в Калан, графство Килкени. Дейвид Куин, например, е сред художниците, наградени с такова пребиваване.
