Уили Дохърти е роден в Дери през 1959 г. Докато е студент в Политехническия институт на Ълстър в Белфаст между 1978 и 1981 г., Дохърти развива влечение към фотографското и видео изкуство, което преобръща документалното естество на изразното средство. Свидетел на събитията от „Кървавата неделя на Дери“ като дете, „това“, което художникът се стреми да архивира, е променящата се колективна памет, свързана с размириците в Северна Ирландия.
Ранното му творчество съпоставя образи и език (думи или фрази), за да илюстрира неуловимата гъвкавост на значението и как даден източник на информация може да просветлява, затвърждава, обърква, противоречи или отрича друг. Дохърти, използвайки парадоксални асоциации, оспорва какво, как и защо бива запомнено. В последните си творби той поставя под въпрос това, дали историята изобщо постига нещо, дали нещо се научава и съхранява до толкова, че да предаде същественото за настоящето или бъдещето. Подлагането на съмнение на историческото въздействие на болката и страданието е колкото разтърсващо, толкова и значимо художествено търсене.
Той подчертава този подход с естетически видеодокументализъм, разказан така, че зрителят да осъзнае сложността на процеса на запомнянето. Мизансценът е съществен компонент на самата творба, като на моменти заимства усещането за филм ноар, за да внуши чувството за тревожност или понякога клаустрофобия. В последно време този ефект на мрачна надвиснала трагичност се постига чрез монолози зад кадър (написани от художника, но изпълнявани от професионалисти).
Независимо от средствата, Дохърти поставя под въпрос (понякога буквално) способността ни да си припомняме, колективната памет и нейната надеждност, особено в социално-политически контекст. Обективността и истината се оспорват от противопоставянето, абсурда или случайността – все въздействащи наслагвания. Не всичко обаче бива разколебано. Чрез изкуството Дохърти поражда диалог, а чрез него и припомняне. Дори и субективно, то навярно лечебно.
Сред последните му изложби са „Къде/Гълъб“ (Where/Dove), Fondazione Modena Arti Visive, Модена, Италия (2020); „БЕЗКРАЙНО“, галерия „Керлин“, онлайн изложбена зала (2020); „Формите на Ирландия: пейзажи в ирландското изкуство“, Национална галерия на Ирландия, Дъблин (2019 г.); „Един американски град“, FRONT International: Триенале за съвременно изкуство в Кливланд (2018); „Истината: 24 кадъра в секунда“, Музей на изкуствата в Далас (2017); „Останки“, Art Sonje, Сеул (2017); „Останки“, Ирландски музей за модерно изкуство, Дъблин (2016); „Отново и отново“, CAM – Fundação Gulbenkian, Лисабон (2015) и „НЕВИЖДАНО“ (UNSEEN), Museum De Pont, Тилбург (2014), както и dOCUMENTA (13), Касел, Германия (2012).
Два пъти е номиниран за наградата „Търнър“, прави изложба в Арт Базел (2013 г.), има международна ретроспектива в Кунстферайн Хамбург и Ленбаххаус в Мюнхен (2007 г.) и представя Северна Ирландия на 52-рото Венецианско биенале (2007 г.).
И до днес живее и работи в Дери, което е сърцето на творчеството му от самото начало.
