Уилям Хендерсън, или „Бил“ Хендерсън, както е известен, е роден в Рингмър през 1941 г. Учи живопис в колежа по изкуствата в Брайтън (1959—1963 г.) и Училището за изящни изкуства „Слейд“ (1963—1965 г.). В периода 1965—1981 г. академичната му дейност се допълва от гостувания като преподавател в Уинчестърското училище по изкуствата, Челси Колидж по изкуствата, Лондон, и Факултета по изобразително изкуство в Института „Южен Гламорган“, Кардиф. След това от 1981 до 2002 г. е старши преподавател по изобразително изкуство в колежа по изкуство и дизайн „Сентрал Сейнт Мартинс“.
В художествено отношение Хендерсън е проникновено възприемащ живописец, който използва усещанията като инструмент. Творчеството му често се описва с думите „пулсация“, „ехо“, „туптене“, „пространство за дишане“, „асонанс и дисонанс“ и „дикция“ – повтарящи се и многозначителни, тъй като изразяват любовта на художника към музиката и танца. Друг основен стълб на творчеството му са внимателно изградените дихотомии като нежност и страст, изтъкване и сдържаност, светлина и цвят, противопоставени на тъмнината. Тъмнината в творчеството му приема различни форми и обикновено се възприема като ода за уязвимостта и прозрачността на крехкото съществуване.
Негови творби са излагани в изложби като „Хейуърд Анюъл“, „Серпентайн Самър Шоу“, „Роял Академи Самър Шоус“ и изложбата на Джон Мурс в Ливърпул.
Хендерсън умира през 2019 г.
