Фелим Игън е роден в графство Донигал през 1952 г. Сирак от малък, той е осиновен от Мартин и Мейзи Игън. Благородството им превръща съпричастността (към сираците, бежанците и други забравени общности) във важна част от творческия и социален живот на Фелим. Учи в Училището по изобразително изкуство в Белфаст (1971 г.), в Политехниката в Портсмут, в Училището по изобразително изкуство „Слейд“ в Лондон (1975-1977 г.) и получава стипендия в Британското училище в Рим (1980 г.). През онези години на съзряване Игън изгражда своя вътрешен език с универсална притегателна сила и потенциал. Впоследствие, когато започва да преподава живопис в Националния колеж по изобразително изкуство и дизайн, Игън споделя този си опит със следващото поколение.
Неуловимостта и ефирността на монохромните му платна и фон се дължат на техниката, която представлява натрупване на цвят чрез нанасяне на слоеве тънък акрил, смесен с каменен прах. Абстрактните композиции на ирландския художник не могат да бъдат точно описани с думи, но най-често при оценяване на творбите му в съзнанието изниква „карти“. Кой знае какво е картографирано от йероглифните координати на Игън? Съзвездия, все още неоткрити микроцивилизации, несъществуващото? Неговият геометричен изказ оставя място на въображението да измисли безкрайно много отговори и теории.
Чрез абстракцията се набляга на универсалността и емоционалната тежест. Техниката на работа на художника е върху на равна маса, за да може да завърта творбата докато я създава. Така натрупването на перспективи внася несигурност, случайности и произшествия, които Игън обича да разгадава, защото го принуждават да се освободи от предразсъдъците. За да улови хаоса, за художника е важно да го използва като методологичен процес.
Ирландия избира Игън да я представлява на Парижкото биенале през 1980 г. и на биеналето в Сао Пауло през 1985 г. Останалите отличия включват награди като Premier наградата на ЮНЕСКО за изкуство (1993 г.) и Златната награда в Кан-сюр-Мер (1997 г.).
Сред най-значимите му изложби се нареждат тези в художествената галерия „Уитуърт“, Манчестър, Ирландския музей за модерно изкуство, Дъблин през 1995-1996 г., и музея „Стеделийк“, Амстердам, през 1999 г.
Игън почива през 2020 г.
