Франко Мароко е роден в Рока д’Евандро, Кампания, през 1956 г. Обучен в художествената гимназия в Касино и в Академията за изящни изкуства във Фрозиноне, ранните произведения на Мароко се характеризират с експресионистична естетика, обслужваща екзистенциалисткия реалистичен подход. По-зрeлите му творби, макар и да запазват част от този първоначален плам, приемат по-непреходна и рефлективна насока.
Комбинацията между светлина и пространство е определящ елемент на картинното изследване на Мароко от 70-те години на XX век насам. Такива творби са представени на водещи изложби през това десетилетие, като тези в центъра за културни услуги в Касино (1978 г.) и на наградите „Мацакурати“ в Терамо (1979 г.). Осъзнаването на неразривната връзка между художественото, социалното и политическото обновяване се осъществява чрез нови експерименти: изобразеният обект се деконструира и сглобява отново по квазиархитектурен начин. Платното представлява фон за изобразяването на разглобена и след това отново сглобена фигура, в която споменът за предишния живот е все още жив. Там, където светлината предлага свобода, цветът се налага като плодородна сила, а фигурата е едва загатната.
През втората половина на 80-те години текстът и композицията се сливат в едно всеобхватно изображение. В края на 90-те години авторът в търсене на смисъл се потапя в първичната магма на земните недра, в които светлината се оказва погълната от мрака, а бездната се проявява като неразгадаемо интуитивно същество (Corpo a corpo, 1999 г.), смразяващ междузвезден мрак (Velato, 1999 г.), митологична загадка на предците (La palpebra del ciclope, 1997 г.) и невъобразим подземен свят (Caverna, 1999 г.).
Придавайки по-голямо значение на цвета, Мароко се спира на тонове, които е загатвал бегло в предишни творби, както се вижда в геометричните квадрати в творбата му Alito (1999 г.). Следващата фаза изразява по-голямо напрежение с променлива гама от океанско и ефирно синьо, толкова светло, че е почти прозрачно.
Мароко е професор по живопис в Академията за изящни изкуства „Брера“ в Милано.
