Франтишка Гилман е родена в Прага през 1973 г. Тя следва в Академията за изящни изкуства в Прага, където развива концептуална художествена чувствителност, която заема основни теми от минали поколения, като загубата, съхранението, пространството, възприятието и Gestalt (въведена в скулптурата през 60-те години на миналия век). За разлика от съпруга ѝ, не е известно много за професионалната кариера и траекторията на Франтишка Гилман.
От художествена гледна точка нейната концептуална работа е резултат от симбиотичната ѝ връзка със съпруга ѝ Тим Гилман, започнала през 1998 г. В този контекст е трудно едната личност да бъде отделена от другата. Тяхното изкуство е мултидисциплинарно, но някои основни теми се повтарят в изобилието на средства и подходи, които те използват. Изтриването на архитектурата е една от тези теми. Няколко от творбите им очевидно поставят въпроса как може да бъде заличено изграденото масово общество, за да се постигне по-голям пространствен баланс между присъствие и отсъствие. Концепцията за скритите пространства, като тези зад вратата, под стълбището или като паметта, също е ключова тропа. Съхраняването, копирането и, отново, заличаването на информация са постоянен акцент при противопоставянето на механичния и човешкия потенциал. Чрез паметта те разглеждат темата за субективността, индивидуалността и интимността, често изследвани в тяхното изкуство чрез пространствени средства. Фрагментът и цялото са безкрайни мотиви, които откриват архитектурни и хиперреалистични вариации в техните творби.
