Хелмут Мидендорф е роден в Динклаге през 1953 г. Докато е студент в Берлинския университет по изкуствата (от 1973 до 1979 г., при Карл Хорст Хьодике, основополагаща фигура на германския неоекспресионизъм), заедно с няколко свои колеги основава „Галерията на Морицплац“ (1977 г.). Художниците-основатели на тази инициатива, сред които са Райнер Фетинг, Саломе, Иржи Георг Докупил, Елвира Бах и Бернд Цимер, се определят като Neue Wilde („Новите диви“) и създават група под това име. Две години по-късно Мидендорф получава стипендия от Висшето училище по изкуства, за да изучава експериментално кино – медия, с която по-рано е експериментирал едновременно с живописта.
Друга стипендия, от Deutscher Akademischer Austauschdienst (DAAD), му осигурява възможност да пътува до Ню Йорк през 1980 г. Емоционалната балансираност на творбите му е приета много добре в Америка. Мотивиран и вдъхновен, той ограничава цветовата си палитра и се насочва към нови теми. Така започналото ограничаване ще доведе до монохромни черни картини, замислени като самооценка на статута му на творец. Този абсолютизъм ще послужи като ново начало.
След като се вглежда навътре в себе си, Мидендорф се обръща навън и заимства от заобикалящия го свят. През 90-те години на ХХ век той съставя база данни с изображения, взети от популярни източници (плакати, реклами, пощенски картички, ранната ера на Интернет). В творческия процес тези архивни материали са преобразени: изрязани, кадрирани и сглобени, те се превръщат в елементи на по-голяма композиция. Чрез тази обработка оригиналните изображения биват тематично пренаредени, като придобиват политически, сатиричен, хумористичен или злободневен характер.
През кариерата си Мидендорф има многобройни самостоятелни изложби:
„Софи Шайдекер“ (2020); „Studio D’Arte Cannaviello“, Милано (2008); –„Повече“, Македонски музей за съвременно изкуство, Солун (2006); галерия „Винтер“, Висбаден (2006); галерия „Елена Коронеу“, Атина (2005 г.); Auf der Flucht vor den Scheintoten, „Кунстферайн Капонир Вехта“, Германия (2003); Auf der Flucht vor den Scheintoten, галерия „Сузане Тарасиев“, Париж (2003); галерия „Елени Коронеу“, Атина (2002); Изкуство Франкфурт (самостоятелна изложба), галерия „Винтер“ (2002); галерия „Сузане Тарасиев,“ Барбизон (2001); галерия „Винтер“, Висбаден (2001); галерия „Елени Коронеу“, Атина (2000); „Олденбургски кунстферайн и Аугустеум“, Ландесмузеум Олденбург (1998); галерия „Ясперс“, Мюнхен (1996); галерия „Анина Носей“, Ню Йорк (1996); Omonia, Кунстферайн Гьотинген (1995); галерия „Фолкер Дийл“, Берлин (1995); „Черни картини“ (Schwarze Bilder), галерия „16“, Стокхолм (1988).
