Хенрик Стажевски е роден във Варшава през 1894 г. Той се обучава в Академията за изящни изкуства във Варшава (1913 – 1919 г.) под ръководството на професор Станислав Ленц. През този период той се запознава с различни форми на авангардни практики, въпреки че привличането му към геометричната абстракция поставя работата му по-категорично в рамките ва конструктивизма. Като цяло Стажевски олицетворява повече от всичко останало напредничавия експериментален дух на авангарда, а не на един-единствен стил.
Във връзка с това художникът основава и е свързан с множество групи и колективи, като всички те се съсредоточават върху оспорването на границите в изобразителното изкуство. Той се присъединява към първата полска група авангардисти, основана през 1917 г., „Polish Expressionists“, преименувана през 1919 г. на „Formists“. Той е основател на групата на кубистите, конструктивистите и супрематисти „Blok“ (1924 – 1926 г.), както и на групите, които поемат щафетата от тях: Praesens (1926 – 1929 г.) and a.r. (1929 – 1936). Той също така редактира периодичните издания Blok и Praesens, които поддържат многобройни международни контакти с други авангардни групи, включително нидерландската De Stijl. По време на различни престои в Париж, като се започне от 1924 г., той развива връзки с Пийт Мондриан и Мишел Сьофор и принадлежи към установените в Париж международни групи Cercle et Carre (от 1929 г.) и Abstraction-Création (от 1931 г.). След войната художникът се присъединява към Клуба на младите артисти и учени и авангардната галерия „Krzywe Koło“ във Варшава. През 1965 г. заедно с Веслав Боровски, Анка Пташковска и Мариуш Тхорек започва създаването на галерия Foksal.
От художествена гледна точка Стажевски основава творчеството си върху своята конструктивистка геометрия, като същевременно разнообразява формалния си подход. Художникът структурира пространството на композициите си, като използва квадрати с различни цветове със заоблени ъгли. В началото на 30-те години на миналия век това фигуративно течение кристализира в творчеството на художника и продължава да се развива до 50-те години на миналия век; той е представено изобилно в пейзажите, портретите и натюрмортите. През втората половина на 50-те години художникът въвежда нов елемент във визуалните си изразни средства: барелефа. След това барелефът е заменен с живопис, върху която художникът се съсредоточава изцяло в продължение на почти двадесет години. През 60-те години на миналия век Стажевски се увлича по бялото, което е израз на неговите разсъждения относно неутралността на формата „сама по себе си“ и нейната зависимост от композиционния контекст. Успоредно с „белия си период“ Стажевски прави опити да проникне в пространството с поредица от медни барелефи в периода 1964 – 1967 г. Той очертава решетки от квадрати, като изкривява правилността на тяхното подреждане или ги атакува с агресивен „лъч“. През 80-те години на миналия век Стажевски прилага взаимодействие между цветовата и геометричната форма, което придава динамичен ефект.
Стажевски прави дебюта си през 1920 г., като излага творбите си заедно с формистите във Варшавското общество за насърчаване на изящните изкуства. През 1921 г. представя картините си в авангардния Полски художествен клуб заедно с Мечислав Шчука. През 1922 г. участва в изложбата на формистите F9 в Czesław Garliński Salon във Варшава. След това, през 1923 г., той участва в Изложбата на ново изкуство във Вилнюс и в Международната изложба за ново изкуство в Лодз, като двете поставят началото на конструктивисткото движение в Полша. С други изложби пътува до Париж (Musée d’Art Moderne, 1977 г., 1982 г.; Centre Pompidou, 1983 г.), Стокхолм, Амстердам, Брюксел и Женева (1959 г.), Венеция (1959 г., 1966 г., 1986 г.), Ню Йорк (Музей на модерното изкуство, 1976 г.), Осло (1961 г.), Есен (1962 г., 1973 г.), Щутгарт (1962 г.), Чикаго (1964 г., 1966 г., 1967 г., 1972 г.), Бохум (1964 г.), Тел Авив (1965 г.), Токио (1966 г.), Лондон (Кралска академия, 1970 г., 1984 г.), Страсбург (1970 г.), Дюселдорф (1974 г., 1981 г., 1982 г.), Милано (1974 г., 1986 г.), Цюрих (1974 г., 1975 г.), Хамбург (1975 г.), Мадрид, Берлин и Кьолн (1977 г.), Рим (1979 г.) и Лос Анджелис (1981 г.). През 1994 г. в Музея на изкуството в Лодз е организирана ретроспективна изложба на изкуството на Стажевски. На XXXIII Биенале, проведено във Венеция през 1966 г., художникът получава почетно споменаване, а през 1972 г. печели наградата „Хердер“, присъждана от Виенския университет.
Стажевски умира през 1988 г.
