Роден през 1919 г. в Торре де Мигел Сесмеро, в провинция Бадахос, в семейство на селскостопански работници, Бархола се премества да живее в град Бадахос през 1934 г., за да посещава Училището за изкуства и занаяти. Испанската гражданска война бележи по трагичен начин юношеството на Бархола, чието бъдещо творчество отразява отчасти преживяното от него през този период. През 1943 г. той отива в Мадрид, за да продължи образованието си. Записва се в Кралската академия за изящни изкуства „Сан Фернандо“, където посещава единствено курсове по дърворезба и гравиране. Същевременно посещава и курсове към Центъра за изящни изкуства. Често ходи в Музея на художествените репродукции и в музея „Прадо“, където копира шутовете на Веласкес и интерпретира картините на Гоя, Ел Греко и Йеронимус Бош. Създава първите си гравюри и печели прехраната си като официален скулптор в ателиетата „Гранда“. През втората половина на 40-те години на миналия век Бархола изобразява в творбите си битови сцени и хора от предградията с такъв натуралистичен похват, в който вече се долавят известни похвати на експресионизма.
През 1950 г. решава да се посвети изцяло на рисуването, а през 1957 г. прави първата си индивидуална изложба в мадридската галерия „Абрил“, като свежда тематичния си обхват до човешката личност. Ето какво казва самият той: „Тогава започна един по-интелектуален етап в моето творчество, а именно кубизъм в синхрон с експресионизъм, към които винаги се придържам“. През същата година той живее три месеца в Белгия, където му оказват влияние картините на Енсор. После пътува до Париж, където е впечатлен от творбите на Матис, Сутин, Руо и Стал. Прави индивидуална изложба в Театралната галерия в Брюксел и участва в колективна изложба в галерия „Валовра“ в същия град.
През 1959 г. се ориентира към изображения, по-близки до абстракционизма, със смекчен хроматизъм, където се разпознават съответните предмети или човешки фигури, на които произведенията дължат името си. Тези фигури, създадени с помощта на фрагменти или петна с ограничен диапазон от цветове, се ограничават до основни контури. Ето коментара на самия творец по отношение на този обрат в творчеството му: „Уморен от тази симбиоза, аз навлязох в период на абстракционизъм, от който се научих да възприемам ясно пространството. Този етап не продължи дълго, тъй като аз винаги съм се интересувал от съдържанието. Съвсем логично трябваше да бъде така, тъй като абстрактното изкуство е чисто естетическо“.
През 1960 г. получава от фондация „Хуан Марч“ стипендия за обучение в чужбина. През 1964 г. картините му стават силно експресионистични; служи си с рисунъка и четката, за да засили чудовищното и пошлото в темите и персонажите. Обогатява цветовата си гама с използването на черно, карминово червено и зелено, които са силно контрастни, и придава на формите релеф чрез неправилни и ъгловати очертания. В творчеството му се появяват отсенки на сюрреализъм, а в персонажите му – деформации, предимно в ръцете и в главата.
От 1967 г. нататък той се отказва от грубото напластяване на боя, като предпочита по-плоското нанасяне на силни тонове, което в някои отношения го доближава до поп арта. През този период някои нагласи и елементи, които са типични за неговото творчество, стават още по-очевидни: ирония, сарказъм, грозота, вулгарност и зловещина. През 70-те години на миналия век творчеството на Бархола претърпява нов експресионистичен обрат и в творбите му се появяват елементи, характерни за информализма и за стила на Бейкън, Кунинг и Пикасо. Някои от произведенията му от началото на десетилетието представляват социална и политическа критика, с изображения на сцени на смърт и колективно насилие, като например престрелки и кланета, чрез които се осъжда съществуването на потиснически режими, като картините са по-големи от предишните му творби.
