Чарлз Тайрел е роден в Трим, графство Мийт, Ирландия, през 1950 г. Учи живопис в Националния колеж по изобразително изкуство и дизайн в Дъблин, който завършва през 1974 г. Същата година той показва за първи път свои творби в Центъра за изкуства „Проект“ в Дъблин. По-късно в кариерата си преподава изобразително изкуство в училището по изобразително изкуство в Дън Лаогър от 1977 до 1981 г.
През 80-те години на ХХ в. едно пътуване до Америка бележи значителен обрат в представата на Тайрел за собственото му творчество и оказва трайно влияние. Сред трансатлантическите си ориентири той посочва абстрактния експресионизъм, но също и представители на цветното полево рисуване като Кенет Нолан и Морис Луис, както и Марк Ротко. С поглед към американския континент, изтъква минимализма (в частност Сол Люит) като основополагащ за собствената му работа: „Минимализмът е моята изходна линия. Когато гледам Сол Люит, оценявам неговия математически редуктивизъм, но винаги продължавам напред.“ Съвременното изкуство не е единственият източник на вдъхновение за Тайрел, тъй като различни древни произведения на изкуството, като гръцки скулптури, както и асирийски релефи, също изпълват и подбуждат въображението му.
За Тайрел естетическа отправна точка могат да бъдат и различните материали, както например дървения материал от църквата „Свети Петър“ на улица „Аунжер“ в Дъблин, който той запазва след разрушаването на сградата в началото на 80-те години на миналия век, за да го използва като основа за серия триизмерни картини, които изрязва, набраздява, обгаря и шлайфа.
През 1984 г. Тайрел, заедно със семейството си, напуска Дъблин, където живее, и се премества в Алихис на полуостров Беара в Западен Корк. Тази среда ще се окаже плодотворна за творческия му устрем и със скритата сила на природата си ще послужи като първообраз на характерната за него абстракция.
През 21-ви век в творчеството му се появяват изкуствени материали, а именно алуминият като работна повърхност. Художникът разяснява самия процес на активна работа с метал (2013-2015 г.): „Същността на тези творби е .използването на метални шпатули за нанасяне… Това е много специфично взаимодействие с боята. Нанасяне, изстъргване. Нанасяне на много и отнемане, което позволява на метала да прозира. Това е постоянен процес на нанасяне и отстраняване на боята, като много често остават само много фини и тънки остатъчни линии. С тези метални шпатули е все едно да рисуваш с боя по много специфичен начин.“
Списъкът със самостоятелни изложби на Тайрел през 21-ви век е следният: Две пътеки, галерии Тейлър, Дъблин (2016); Уилин, Център за изкуства Западен Корк (2015); галерии Тейлър, Дъблин, Ирландия (2014); Галерия Фендерески, Белфаст (2013); галерии Тейлър, Дъблин (2012); Център за изкуства Солстис, Наван (2011); Художествена галерия Крофърд, Корк (2011); галерии Тейлър, Дъблин (2009); галерии Тейлър, Дъблин (2007); Джон Гибънс — Чарлз Тайрел, галерии Тейлър, Дъблин (2005 г.); галерия Фентън, Корк (2005); галерия Фентън, Корк (2005); Галерия Бътлър, Кълкъни (2002); галерии Тейлър, Дъблин (2001); Десет години, галерия Галахър на Кралската хибернианска академия, Дъблин (2000).
През 2021 г. художникът е избран за асоцииран член на Кралската хибернианска академия.
Тайрел живее и работи в Алихис на полуостров Беара в графство Корк.
