Шарл Делпорт е роден в Марсинел през 1928 г. В родословието си има много известни белгийски личности, например неговите братя – поета Жак Визвил и певеца-текстописец Пол Лука, братовчед му – илюстратора Иван Делпорт, известен най-вече с комиксите си.
В художествено отношение Делпорт принадлежи към най-новите белгийски фантастични сюрреалисти. Преподавател по образование (преподавал е в Ecole Normale de Morlanwelz), след като посещава често ателието на един от най-уважаваните скулптори в страната – Виктор Русо – Делпорт решава да се посвети изцяло на изкуството. Започва със скулптура през 1947 г., но скоро идва ред и на другата му страст – живописта. Първият повярвал в таланта на Делпорт е изкуствоведът Жан Пижон, който го хвали през 1952 г. във вестника си Le Rappel.
С ясното съзнание за собствената си практика и траектория Делпорт разделя творчеството си на три ясно обособени етапа: генетичен (периода, през който предпочита яйцевидни ембрионални форми), геофизичен (период, вдъхновен от науката и математиката) и ядрен (период, вдъхновен от движенията на електроните). Някои историци на изкуството определят и четвърти период – „Рембо“, белязан с картини, рисувани с пръсти, скоро след смъртта на бащата на художника. Амбициозният Делпорт неуморно популяризира творчеството си, като упорито се стреми към монументални публични проекти, въпреки че изкуството му е предмет на спорове и понякога дори бива унищожавано.
Повечето му монументални скулптурни работи (Chantre de la Liberté – по-известна като Trois Coqs – и Regard de Lumière) се намират в Шарлероа, където живее художникът и в околностите на града.
Някои по-известни примери за признанието, което Делпорт получава, са временният музей, създаден в негова чест в Даме от 1990 г- до 201 г. и номинирането му от папа Йоан Павел ІІ за Рицар на ордена на Свети Себастиан. Той вече е посещавал Ватикана по времето на папа Панел VІ при приемането на картината му Le Suaire, която все още е изложена там.
Наред с творбеството си в пластичните изкуства Делпорт записва и няколко музикални албума, за основа на които използва поезията си: Ballade du souvenir, Hommage à Picasso (1985), Delporte chante Verlaine (1986) и Au cœur de Charleroi (2005).
Делпорт умира през 2012 г.
